През последните седмици все по-често се регистрира използване от страна на Русия на самолети за далечно радиолокационно откриване А-50У. В същото време в информационното пространство на страната агресор се активизираха дискусии около възможната доставка на шведски самолети ДРЛО Saab 340 AEW&C за Украйна. Как са свързани тези събития и от какво се страхуват руснаците?
Година на затишие след болезнени загуби
Първо е важно да припомним, че руските А-50У спряха активните си полети още през февруари 2024 г. — след като единият самолет беше свален над Азовско море на 14 януари, а друг – на 23 февруари над Краснодарски край в Русия.
Самолетите А-50У отговарят за контрола върху въздушната обстановка и за управлението на оперативно-тактическата авиация, което позволява на руското командване да получава актуална информация за присъствието на украинска тактическа авиация, изстрелване на ракети от въздух и земя, както и за целеуказване при удари с тактическа авиация и оперативно-тактически ракетни комплекси. Те също така значително увеличават далечината на поразяване на зенитно-ракетни системи като С-400.
А-50У е жизненоважен елемент за управлението на руските сили, от който командването се отказа за цяла година заради риска да изгуби останалите налични машини. Към онзи момент Русия разполагаше с едва осем А-50У, от които два бяха свалени, а един повреден – най-вероятно невъзстановимо. Производството на нови такива самолети в сегашните условия е практически невъзможно за Русия.
Въпреки всички рискове, полетите на А-50У бяха възобновени — но изключително предпазливо и на максимално отдалечено разстояние от зоните на бойни действия, което силно ограничава тяхната ефективност в интерес на руските сили в Украйна. Това повдига въпроса: защо командването на руската окупационна армия е решило отново да активизира тази компонента, ако ефектът от нейното използване е толкова ограничен?
Страхът има големи очи
Не е случайно, че активността на А-50У съвпадна с появата на информации в руското медийно пространство, че Украйна е на път да получи от Швеция обещаните по-рано самолети за далечно радиолокационно откриване Saab 340 AEW&C, известни също като S100B Argus.
Същността на страха на руското командване се крие в ограниченията на изтребителите F-16AM, които Украйна ще получи. Тези модификации са от сравнително ранна версия и използват радар AN/APG-66(V)2, който има ограничени възможности — до 70 км, а модернизираната версия (V)2A — до 130 км. Така дори ракетите AIM-120C/D AMRAAM с обхват до 100–180 км не могат да се използват на пълния си потенциал с този радар.
Но самолетите Saab 340 AEW&C използват радиолокационната система PS-890 Erieye, която значително разширява възможностите на F-16AM — както за откриване, така и за насочване на ракети по цели на 2 до 2,5 пъти по-голямо разстояние от сега.
Разбира се, може да се отбележи, че дори този обхват (180 км) не гарантира превъзходство на украинската авиация над руската. Например радарът „Барс“ на Су-30 има обхват 150 км, на МиГ-31БМ системата „Заслон-М“ – 320 км, а „непобедимият“ Су-35 с радара „Ирбис“ – до 400 км.
Но появата на модерни системи за далечно радиолокационно наблюдение от страна на Украйна е стратегическа заплаха за руската авиация и разузнаване — затова руската армия опитва да се върне към използването на А-50У, въпреки риска и ограничената ефективност.
