Поредният кръг от преговори между САЩ, Украйна и Русия предизвика множество въпроси относно целесъобразността на темите, предложени за обсъждане. По-конкретно, в Ер Рияд, Саудитска Арабия, САЩ и Русия трябваше да дискутират прекратяването на бойните действия в акваторията на Черно море, търговията със зърно и гориво, изпращането на мироопазващи сили в Украйна и териториалните въпроси. Но доколко тези теми са действително интересни за Украйна?
Например, именно Украйна напълно контролира ситуацията в Черно море. Черноморският флот на Русия понесе от 2022 г. насам такива загуби, че в момента е по-скоро флотилия, а командването бе принудено да изтегли основната база от Севастопол в Новоросийск. Украйна редовно провежда операции по „лов“ на руски военни кораби и авиация, използвайки морски дронове с интегрирани системи за ПВО. „Зърненият коридор“ за руски кораби е изцяло извън обсега на Русия. А само преди седмица ГУР на МО на Украйна осъществи ефективна операция: морски дронове — носители на въздушни ударни дронове — достигнаха бреговете на временно окупирания Крим, в резултат на което бяха унищожени или повредени 5 руски зенитно-ракетни комплекса, 14 радиолокационни станции, един транспортно-буксировъчен съд и един вертолет Ми-8.
Възниква въпросът: в чий интерес е „примирие“ в Черно море, след като тази акватория е под украински контрол и основната заплаха за руския флот идва именно оттам, а не обратното?
Преговорите между украинската и американската страна на 23 март преминаха преди всичко под знака на връщането на украински деца, които руската страна насилствено е изнесла в Русия. За Украйна въпросът за завръщането на своите граждани — особено децата и пленниците — е изключително важен. Но могат ли САЩ действително да помогнат в този процес?
Съмнения предизвика фактът, че при предишния „телефонен“ кръг от преговори Доналд Тръмп заяви, че с Владимир Путин е постигната договорка за размяна на пленници между Украйна и Русия в съотношение 175 на 175. Но реалността е, че такива преговори се водят предварително, и конкретната размяна е била договорена много преди разговора между двамата президенти.
Не бе постигнато и съгласие по особено важния за Украйна въпрос — размяна на всички пленници за всички. Това не се случи. Русия просто използва вече договорена тема, за да създаде впечатление за напредък — с американска подкрепа.
Тоест, практически полза за Украйна от подобни разговори няма — освен от самия факт, че се провеждат.
Ясен пример за това бе, че въпреки телефонния разговор между Тръмп и Путин и уж постигнатата договорка за ненанасяне на удари по енергийната инфраструктура, такива удари продължиха. Същото се случи и след срещите в Саудитска Арабия — интензивността на бойните действия не намаля, както и терорът срещу цивилното население. На 24 март в 14:00 часа бе нанесен ракетен удар по центъра на град Суми, при който пострадаха 88 души.
Още първоначалните предпоставки показваха, че резултатите от срещата едва ли ще бъдат впечатляващи или ще доведат до бързи решения и намиране на допирни точки — нещо, към което Тръмп очевидно настоява, но което в настоящите условия е просто невъзможно.
Резултати от срещата
Срещата между американската и руската делегации в Ер Рияд бе най-продължителната досега — над 12 часа. След приключването ѝ съвместното изявление за резултатите бе отложено за следващия ден — 25 март. От една страна, това можеше да се обясни с умората след дългите разговори. От друга — показваше, че е постигнато споразумение по толкова незначителни теми, че бе нужно време, за да се представи „лошата игра“ като нещо значимо.
Към обяд говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че резултатите от преговорите няма да бъдат публикувани, тъй като те имали „технически характер“. Това също показваше, че многочасовите преговори не са довели до съществени резултати.
Много по-словоохотлив бе руският сенатор Карасин, който също участва в делегацията. Той отбеляза, че диалогът бил „полезен“, но ще продължи с участието на ООН — най-безполезната международна организация според текста — което отново говори за ниската ефективност на срещата.
Освен това, не бе постигнато съгласие нито за тристранна среща между представители на САЩ, Украйна и Русия, нито за евентуален нов разговор между Тръмп и Путин.
Всичко това още веднъж подчертава очакваното — не бяха намерени никакви допирни точки. Напротив, след срещата ситуацията очевидно навлиза в още по-дълбока задънена улица. А решението ѝ не е въпрос на краткосрочна перспектива. Особено като се има предвид, че Русия продължава да поставя ултиматуми — тактика, която руските дипломати би трябвало да са разбрали още от 2022 г., че не работи спрямо Украйна.
Източник: Александр Коваленко
