Украинската журналистка Виктория Рощина беше измъчвана до смърт от руснаците в СИЗО №2 в Таганрог. Това разкрива международно разследване, в което участват 13 водещи световни медии, сред които Forbidden Stories, The Guardian, The Washington Post, Le Monde, Die Zeit, Der Spiegel, ZDF, Paper Trail Media, IStories, France 24, „Украинская правда“, Der Standard.
Forbidden Stories е френска редакция, която продължава делото на журналисти, загинали, попаднали в затвора или преследвани заради професионалната си дейност.
Виктория Рощина изчезва на окупираните територии през август 2023 г. Преди това тя напуска Украйна с маршрутка към Полша, а после през Литва със собствения си паспорт заминава за Русия. Виктория събира материали за случващото се в руските изтезателни центрове на окупираните територии. Тя отива в Запорожка област, където, според съкилийничка ѝ в Таганрог, е арестувана.
Според журналистическото разследване известно време тя прекарва в „гаражите“ на Мелитопол, а по-голямата част от 2024 г. е в СИЗО-2 в град Таганрог. Едва през април 2024 г. Русия официално потвърждава, че Виктория е в плен. За нейното освобождаване са ангажирани много хора, дори се обръщат към папа Франциск. Но скоро след това, на 10 октомври, бащата Владимир Рощин получава писмо, че 27-годишната му дъщеря е починала.
На 14 февруари 2025 г. при размяна на тела на загинали Русия предава на Украйна 757 тела. Част от тях са изпратени за експертиза във Виница. Сред тях е и последното тяло, означено като „неизвестен мъж“. Когато отварят втория чувал, намират етикет „Рощина В.В.“, а върху тялото има бележка „СПАС“.
За да разберат какво означава СПАС, разследващите проверяват руски бази данни и интернет. Сред вариантите са погребална агенция, обществена организация, занимаваща се с наркозависими и бездомни, или подразделение на руското МЧС. Оказва се обаче, че СПАС означава „сумарно поражение на артериите на сърцето“ – често използвана абревиатура от руснаците, за да прикрият истинската причина за смъртта.
Военен медик от 36-та бригада на Нацгвардията на Украйна, Володимир Лабузов, разказва пред The Guardian, че телата често се връщат без органи, за да се скрият следите от изтезания. Очевидно това се е случило и с тялото на Виктория.
Според началника на Департамента по войната към Офиса на главния прокурор Юрий Белоусов, по тялото на Рощина са открити множество следи от изтезания и жестоко отношение – охлузвания, кръвоизливи, счупено ребро, възможни следи от електрошок. „Телесните увреждания са нанесени приживе. Затова има голяма вероятност към нея да са прилагани изтезания“, казва Белоусов.
Разследващата група потвърждава, че тялото е пристигнало в Украйна с признаци на аутопсия, извършена в Русия, като липсват някои вътрешни органи – мозък, очи, част от трахеята. Международен патологоанатом, цитиран от журналистите, смята, че липсата на тези органи може да показва опит да се скрие, че смъртта е настъпила вследствие на задушаване.
Виктория Рощина най-вероятно е убита в СИЗО №2 в Таганрог – един от основните центрове за задържане на „непослушни“ украинци. Там първоначално са изпратени пленените бойци от „Азов“ и 36-та бригада на Нацгвардията, а по-късно и цивилни от Херсонска и Запорожка област, заподозрени в сътрудничество с украинската армия.
Военните са превозвани от Оленовка до Таганрог с вързани ръце и заклеени очи, натъпкани един до друг. При пристигането са бити жестоко, някои не оцеляват до сутринта. Получават полиестерни дрехи и са хвърлени в студени килии, където съжителстват с дървеници, хлебарки и мишки. Храната е оскъдна – 200-300 грама рядка супа, понякога каша или вермичели с риба. Пленниците губят до 30 кг тегло.
Виктория Рощина е тежала 30 кг. На определен етап отказва да се храни и е изпратена в болница. За повечето пленници дори това не е било възможно – медицинската помощ се свежда до една таблетка или чай, а водата от чешмата е техническа и с нефтена пелена.
В най-добрия случай веднъж на две седмици пленниците могат да се изкъпят или да излязат на разходка, която трае не повече от 3 минути и е съпроводена с побоища и унижения. Движението в затвора е позволено само приведени и с едно око към земята. При всяка проверка на камерите или „приемка“ (два пъти дневно) затворниците са бити и принуждавани да правят шпагат под заплаха от ритници.
Журналистите, работили по проекта Victoriia, са документирали следните изтезания:
- ежедневни побои при проверки на камерите;
- побои при разпити – с ръце, крака, палки;
- пускане на кучета;
- изтезания с ток от оголени жици и „телефонния апарат на Путин“ ТА-57;
- палене на длани;
- натикване в пещ;
- обливане с пожарен маркуч в студено време;
- заплахи с изнасилване;
- изолатор, където не може дори да седнеш;
- постоянен глад.
Всеки разпит се превръща в сеанс на побои. „По време на един разпит следователят ме удари с дървен чук по главата, без дори да слуша кой съм. После ме биха с електрически кабели, гумена палка и крак на стол“, разказва медикът Володимир Лабузов.
Той споделя, че са му изгаряли дланите с запалка, натиквали го в пещ до кръста, а после го заплашвали с нож на кухненска маса. Други затворници разказват за психологически натиск – принудително „превъзпитание“, наизустяване на патриотични стихове, постоянни заплахи за физическо и сексуално насилие.
Килиите са препълнени – в помещения за четирима държат по осем души. Във всяка камера има портрет на Путин. „Очевидно е, че изтезанията са част от военната политика и апарата на Русия – както спрямо украинските цивилни, така и спрямо военнопленниците“, казва специалната докладчица на ООН по въпросите на изтезанията Алис Едуардс.
Таганрог е една от най-затворените руски затвори – там не стигат писма, пратки, нито адвокати. Дори официално обвинените получават отказ за адвокатска помощ.
Смъртта на Виктория Рощина напомня какво се случва с цивилните пленници в Русия. Към 2025 г. над 16 000 украински цивилни са в руски плен, по данни на омбудсмана Дмитро Лубинец. Освободени са едва 168 души, някои семейства чакат близките си вече 7 години.
Причината за малкия брой освободени е, че размяната на цивилни пленници за военнопленници не е предвидена в международното хуманитарно право. Ако се въведе такава практика, Русия ще започне масово да отвлича цивилни, за да си върне военните.
В същото време отношението към цивилните в руските затвори не се различава от това към военнопленниците – те са подложени на същите изтезания и издевателства, с минимален шанс за размяна.
Източник: Татяна Николайенко, Цензор.НЕТ
