Както отбелязва изданието Financial Times, въпросът за разполагането на европейски войски в Украйна отново излезе на преден план след евентуалното завръщане на Тръмп в Белия дом. Неговото желание за бързо прекратяване на бойните действия и намаляване на ролята на САЩ в европейската сигурност принуждава страните от ЕС да преосмислят подходите си към подкрепата за Украйна.
Планът на Макрон
Идеята, предложена за първи път от френския президент Макрон преди година, включва изпращането на европейски войски за изпълнение на задачи по поддържане на мира. Предвижда се тяхната мисия да включва охрана на критична инфраструктура, обучение на украински войници, ремонт на оръжия и патрулиране на граници.
В контекста на евентуална сделка с Русия, предложена от Тръмп, войските могат да станат гарант за спазване на договореностите и сдържащ фактор за по-нататъшна агресия от страна на Москва. Експертите оценяват необходимия контингент на 40-50 хиляди войници.
Кои държави са готови да участват
Засега само балтийските страни са изразили подкрепа за идеята, но при условие за участие на други съюзници. Полша и Германия все още са скептични към подобна стъпка. Във Варшава смятат, че държавите, които нямат общи граници с Русия, трябва да разположат свои войски в Украйна.
Великобритания, Франция и Нидерландия може да оглавят евентуалната коалиция, докато ролята на НАТО ще бъде минимизирана, за да се избегне ескалация на конфликта с Русия.
Прецеденти и възможен модел
Мисията в Украйна вероятно ще прилича на силите KFOR в Косово, които от 1999 г. изпълняват стабилизационни задачи без пряко участие в бойни действия. Европейските войски ще бъдат „сили за стабилизация“ или „сдържане“, но не и неутрални миротворци.
Доколко е реалистичен този сценарий
Самата идея се основава на това, че съществува достойно мирно споразумение с Русия, което позволява на Украйна да запази своя суверенитет, да контролира своята територия, да запази армията си и да остане демокрация.
Русия обаче може никога да не се съгласи на подобно споразумение. Москва също така може да прекрати всяка сделка, която подпише, както се случи през 2022 г., когато Кремъл наруши Минските споразумения.
Източник: Pravda Gerashchenko
