Докато администрацията на Доналд Тръмп се опитва да „опъне сова върху глобуса“ и говори за „голям напредък“ в преговорите, поредният им кръг напълно се провали. Русия не само че не направи отстъпки, но и поставяше все по-ултимативни изисквания, изцяло в свой интерес – при пълната пасивност на САЩ. Това поражда въпроса: ако позицията и нивото на активност на Щатите не се променят, изобщо нужни ли са ни те?
Съединените щати в наложения на Украйна и Русия преговорен процес все повече напомнят или безинициативен рефер, или страна, която подпомага другата. И в този случай – Русия.
Наистина, досега САЩ демонстрираха тактика на „тояга и морков“, при която тоягата беше за Украйна, а морковите – както явни, така и хипотетични – за Русия. При това представители на американската администрация и членове на преговорния екип редовно показваха пълно неразбиране на проблема и допускаха груби грешки в интервютата си. Това само засилва впечатлението за некомпетентността на хора, които се представят за миротворци в най-мащабния и кървав конфликт в Европа от Втората световна война насам.
Всичко това повдига въпроса: изобщо нужни ли са ни такива преговори и такъв посредник като САЩ?
Преговорите
Всякакви преговори са сложен и дълъг процес, в който се постигат общи решения на тежки въпроси. Но това е възможно само когато страните са заинтересовани, а посредниците – напълно безпристрастни и способни да оказват натиск и върху двете страни.
Понякога посредниците дори могат да симулират подкрепа за едната страна, за да стигнат до балансирани договорености. На международно ниво тази симулация е висш пилотаж – тя може да доведе до гнева на обществото и медиите, както и до антипатия от колегите… до момента, в който се разкрие истинската роля на посредника.
Но не и в нашия случай.
Що се отнася до сегашния преговорен процес, трябва да признаем, че нито Украйна, нито Русия са заинтересовани от него. Преговорите ни бяха наложени след „епохалното“ изказване на Доналд Тръмп, че може да приключи войната за 24 часа, след което 47-ият президент на САЩ се отказа от думите си.
При това именно администрацията на Тръмп се опитваше да притиска Украйна чрез спиране на доставките на оръжие и разузнавателна информация. Но какво правеха срещу Русия? До днес няма нито един факт, че САЩ са притиснали РФ и са я накарали да направи дори минимална отстъпка.
Изводът е ясен: настоящият посредник няма необходимата квалификация, подценява Украйна и надценява Русия. Тогава възниква въпросът – ако посредникът продължи да показва ниска ефективност, а Украйна се откаже от него, на кого ще му е по-зле? И какви мерки може да предприеме бившият съюзник, за да ни върне в орбитата на преговорите?
Какво означава отказът
Напълно възможно е Украйна изцяло да промени позицията си и да обяви, че преговорите с Русия са безперспективни. Какво ще означава това за нас?
От Русия – нищо ново. Но администрацията на Тръмп може да обяви пълно прекратяване на подкрепата за Украйна. Това би означавало блокиране на доставките на оръжия, разузнавателни данни и т.н. Това е и единственият инструментариум, който администрацията на Тръмп би могла да използва. Но колко критичен е той за нас?
Да започнем с оценка на помощта от Европа и САЩ от 2022 г. насам.
Според Килския институт за световна икономика, Украйна е получила военна помощ на стойност 132 милиарда евро от европейски държави и 114 милиарда от САЩ. При това голяма част от американската помощ не е била в директни доставки, а е отивала към финансиране на американската отбранителна индустрия – за нови поръчки за армията на САЩ. С други думи, Щатите са доставяли на Украйна техника, която са планирали да изведат от експлоатация, но чрез нея са си осигурявали нови бюджети.
Ярък пример – БТР M1117. Включен е в пакет от януари 2023 г. (250 броя), но ВСУ го получават чак пролетта на 2024 г., въпреки че от 2 900 единици на въоръжение в САЩ, 1 800 се използват, а останалите са на склад.
Благодарение на Украйна, САЩ обновяват потенциала на армията си чрез вътрешен кръгов цикъл – и американският военно-промишлен комплекс буквално процъфтява. В известен смисъл той е станал по-зависим от Украйна, отколкото обратното.
В същото време наблюдаваме бум в европейското производство на оръжие, увеличени бюджети както за собствените армии, така и за Украйна. Украинската отбранителна индустрия не стои на едно място – тя генерира идеи, адаптирани към съвременната война, и увеличава производството.
Наскоро президентът Володимир Зеленски заяви, че през 2024 г. са произведени 154 самоходни артилерийски установки 2С22 „Богдана“. Повече от всички подобни системи, произведени от предприятията в Европа и САЩ заедно! И пак не са достатъчни на фронта.
През 2024 г. украинската отбранителна индустрия произведе над 3,5 пъти повече военна техника в сравнение с 2023 г. – от 3 млрд. долара до над 10 млрд.
Украйна вече се е сблъсквала с блокиране на помощта от САЩ – например, през октомври 2023 г. Републиканската партия спря помощта за половин година. Но ние оцелявахме, адаптирахме се, дори по време на мащабно настъпление на врага.
При кратка блокировка на разузнавателна информация наскоро също се справихме – с помощта на европейски партньори. Дори сме подготвени за евентуално изключване на Starlink, благодарение на вътрешен потенциал и подкрепа от страни като Швеция.
В сегашните реалности САЩ не са решаващият партньор за Украйна. Развитието на ВПК в ЕС и самата Украйна изтласква Щатите на заден план – особено предвид изчерпването на ресурса на Русия.
РОВ (въоръжените сили на Русия) вече не могат да провеждат широкомащабни настъпления. Все по-ясно се вижда тенденцията, която предсказах още през 2024 г. – войските на РФ не могат нито да нападат, нито да задържат завзети територии. Примери – Покровско и Купянско направления, операции на Силите за отбрана на територията на самата Русия.
Това не значи, че без САЩ ще е лесно – но определено няма да настъпи край на света. Напротив, излизането на САЩ от коалицията ще ускори растежа на отбранителната индустрия в Европа и Украйна. От 2022 г. насам производството на оръжие у нас достигна нива, каквито не е имало досега.
В условията на съвременната война Украйна дори ограничава производството на някои видове оръжия, които не са търсени на този етап. Това отваря възможност за ограничен износ – за попълване на бюджета и стимулиране на вътрешното производство.
Все още бюрокрацията пречи, но Украйна разполага с достатъчно ресурси да диверсифицира помощта от САЩ чрез европейски партньори и дори за сметка на собствен капацитет – който само чака допълнителен тласък. Особено при партньор като САЩ, на когото не може да се разчита.
Изводи
В настоящите условия можем да си позволим да се откажем от посредничеството на САЩ, ако те не показват, че са на наша страна. Това няма да е катастрофа за Украйна, но ще е сериозен репутационен удар и унижение за администрацията на Доналд Тръмп, от което тя няма да се възстанови лесно.
Следователно трябва да разберем: в момента САЩ – и най-вече администрацията на Тръмп – се нуждаят от нас много повече, отколкото ние от тях. Ако сътрудничеството бъде прекратено, по-големият губещ ще е Вашингтон, особено предвид амбициозните, но нереализирани планове на Тръмп.
През 2022, 2023 и 2024 г. никога не бих казал, че Украйна може да устои на Русия без САЩ. Но сега смятам, че страната ни трябва да защитава позициите си твърдо и решително – без оглед на непредсказуемия и лесно засягащ се Тръмп.
Източник: Obozrevatel
