© Виталий Портников
Посещението на Владимир Путин в Пхенян се коментира с тревога като поредната стъпка на руския президент не само в опит да продължи войната с Украйна, но и в опити за дестабилизиране на ситуацията в Азиатско-тихоокеанския регион. Ръководителят на Северна Корея Ким Чен Ун се превръща в „достоен партньор“ на руския президент в тези намерения и мнозина вече говорят за „стратегическо партньорство“ между двете суверенни държави. Суверенни ли?
Вече сме забравили, че дядото на Ким Чен Ун, Ким Ир Сен, е бил капитан от Червената армия и всъщност е получил властта в Северна Корея по същия начин, както Аксенов получи властта в Крим или Пушилин в Донецк – от ръцете на владетеля на кремълския кабинет. Сталин създаде „народна демократична република“ на част от Корейския полуостров по същия начин, както Путин създаде „народна република“ на част от територията на Донбас.
Истинската столица на Корея е, разбира се, Сеул, а не Пхенян. Пхенян е град, в който прокси армията на Сталин успя да се укрепи, почти по същия начин, както армията на Путин успя да се укрепи в Мелитопол, а не в Запорожие. Просто Путин пое по пътя на анексиране на част от Запорожка област, а Сталин не анексира част от Корея. Въпреки че можеше. В края на краищата, приблизително по същото време, той без излишни церемонии анексира Тува.
Нека ви напомня, че в началото на 40-те години на миналия век повечето страни по света – с изключение на Съветския съюз и Монголия, чийто суверенитет обаче също не беше признат от никого, смятаха Тува не за независима народна република, а неразделна част от Китай. Но Сталин не остави дори този илюзорен суверенитет на тувинците. И в резултат на това анексирането на територията превърна Тува в един от най-проблемните региони на Руската федерация. И сега войната на Путин с Украйна също е война на изтощение за Тува, както и за редица други руски републики.
На примера на Северна Корея можем да проследим историята на превръщането на „проекта“ в чудовищно образувание с ядрено оръжие, което заплашва съседните страни и се превръща във важен инструмент за дестабилизация на Путин, докато самият Путин междувременно се оказва инструмент за дестабилизация на Ким.
Има и пример, който е по-близък от историческа гледна точка – Крим, който след анексията трябваше да се превърне в инструмент за дестабилизиране на ситуацията в Черно море, “непотопяемия самолетоносач” на Кремъл. И само действията на украинската армия принудиха Путин поне временно да се откаже от тази идея. Но не си мислете, че той напълно е забравил за плановете си. Създаването на франкенщайни за изпълнение на нови агресивни задачи е, сигурен съм, „външната политика“ на Москва.
Източник: Виталий Портников специално за Krym realii
