The Washington Post: Русия обучава китайски въздушнодесантни сили за потенциална инвазия в Тайван

The Washington Post: Русия обучава китайски въздушнодесантни сили за потенциална инвазия в Тайван

 Русия използва бойния си опит, за да осигури на китайските въздушнодесантни части обучение и техническо ноу-хау за светкавични операции.

Русия се е съгласила да оборудва и обучи китайски въздушнодесантен батальон и да сподели експертиза за парашутно десантиране на бронирана техника -ход, който по оценка на анализатори може да повиши способността на Пекин да завземе Тайван, според новопридобити документи, показващи задълбочаващото се военно сътрудничество между двете държави.

Споразуменията дават достъп на Пекин до обучение и технологии в една от малкото области, в които руските възможности все още превъзхождат китайските: по-опитните въздушнодесантни войски на Русия, посочват експерти.

Москва става все по-зависима от Китай за изделия с двойна употреба, за да поддържа санкционираната си военна индустрия и войната в Украйна, но договореностите показват как Пекин едновременно черпи бойна експертиза от партньора си, за да ускори усилията на Си Дзинпин да изгради модерна армия със способности, равни или надминаващи тези на САЩ.

Споразуменията са пример как двете армии излизат отвъд символичните съвместни учения и публичните заявления към развитие на интероперабилни системи и споделен боен опит в области, които Китай смята за критични за победа над Тайван – самоуправляващ се остров с 23 млн. души, който Пекин счита за своя територия.

Документите – чиито детайли са независимо верифицирани от британския аналитичен център RUSI – показват задълбочаващ се алианс между Москва и Пекин, докато Русия се стреми да оформи нов световен ред срещу Запада и да разклати статуквото.

Това ниво на сътрудничество подчертава слабост в усилията на Пентагона да пренасочи ресурси от защитата на Украйна и Европа към противодействие на Китай в Индо-Тихоокеанския регион, казват анализатори.

„Това е много добър пример как руснаците се превръщат във фактор, който дава възможности на китайците“, коментира Джак Уотлинг, старши изследовател по сухопътни войски в RUSI. В бъдеща война за Тайван руският износ на нефт, газ и други ресурси – и голямата отбранителна индустрия – могат да станат „стратегически резерв за Китай“, добавя той, съавтор на публикувания в петък доклад на RUSI.

Сделките

Архив от 800 страници – получен от хактивистката група Black Moon и прегледан от The Washington Post – показва, че през октомври 2024 г. Русия се съгласява да продаде на ВВС на НОАК (PLA Air Force) 37 леки амфибийни машини БМД-4М, 11 самоходни противотанкови оръдия „Спрут-СДМ1“, 11 въздушнодесантни бронетранспортьора БТР-МДМ.

Russian tanks move during the Zapad-2025 joint Russian-Belarusian military drills at a training ground near the town of Borisov on Sept. 15. (Olesya Kurpyayeva/AFP/Getty Images)


Основният договор за доставка – с ориентировъчна стойност 584 млн. долара преди финализиране – включва и командно-наблюдателни машини, както и специални парашутни системи за сваляне от голяма височина на тежки товари.

Допълнителни документи описват няколко кръга преговори, включително среща в Пекин през април 2024 г., на която китайската страна иска да се ускори графикът на доставки за част от техниката, да се предостави пълна техническа документация и да се адаптира въоръжението към китайски софтуер, електроника, радиосистеми и навигация.

Отделни документи очертават програми за обучение на китайски парашутисти в бойното използване на техниката – и в напреднали системи за командване и управление – от руски специалисти първо в Русия, а после и в Китай.

В доклада си RUSI посочва, че това обучение и трансферът биха дали на китайските ВВС „разширена въздушна маневреност“ и „офанзивни опции срещу Тайван, Филипините и други островни държави в региона“.

Кремъл не отговори на запитване за коментар. Нито китайското министерство на отбраната, нито държавните отбранителни концерни, замесени в сделките, коментираха.

Макар Китай досега да отказва мащабно предоставяне на военна техника за руската война, двете страни демонстрират тясно партньорство в сигурността, което и двете смятат за ключово срещу САЩ и съюзниците им.

Тайвански служител по сигурността, пожелал анонимност, каза, че Тайпе е проследил предоставянето от Русия на напреднала парашутно-десантна командна система на Китай и че армията е подготвена да реагира.

През последната година Си и Владимир Путин участваха взаимно в военни паради; през 2024 г. двете армии проведоха 14 съвместни учения – почти двойно повече спрямо преди десетилетие. Миналата седмица китайски представители присъстваха на руско-беларуските учения „Запад-2025“, където Русия демонстрира височинни въздушни десанти на тежка техника – умение, което Китай според договореностите търси да възпроизведе.

Въпреки че китайската армия се смята за по-силна от руската, тя изостава по въздушнодесантен боен опит и способности за въздушна маневра, които Русия е прилагала в Украйна и Сирия. Споразумението дава на Пекин шанс да вземе руска технология и да я приложи към собствените си системи, като улесни локализация и модернизация на подобни оръжия, посочват авторите на доклада.

Цел: Тайван

За Китай руската експертиза в въздушните десанти е най-ценна като част от подготовката за евентуално нахлуване в Тайван, казват анализатори. Планировчиците в Пекин смятат, че малки, добре екипирани части, доставени по въздух, са „абсолютно съществени“ за първите часове на конфликт, отбелязва Лайл Голдстийн (Brown University).

Пълномащабно завземане на Тайван би било сложно и рисково, дори при превъзходство във въоръжение: Китай трябва да прехвърли стотици хиляди войници към ограничени плажове за десант и едновременно да възпре или победи евентуална намеса на САЩ.

Това прави руския опит от Украйна още по-ценен, а „в момента Русия ще направи почти всичко, за да държи Китай доволен и кооперативен“, казва Голдстийн.

Си нееднократно заявява, че поставянето на Тайван под контрол на ККП е ключово за „националното възраждане“. По данни на американското разузнаване армията е инструктирана да бъде готова до 2027 г. да завземе острова – не непременно като краен срок за нападение, а като цел за готовност.

За Тайван руската подкрепа към вече значителните китайски въздушнодесантни способности усилва опасенията, че Пекин може да се стреми да завзема обекти във вътрешността, докато щурмува пристанища и плажове по брега. „Досега слабост беше способността да се доставят масово войски и да се поддържа логистика; ако Русия дава техническа подкрепа, това усложнява нашата противодесантна отбрана“, казва Су Дзъ-юн от тайванския институт INDSR.

Пред лицето на засилващ се натиск от Китай и несигурна подкрепа от администрацията на Тръмп, Тайван увеличава бюджета за отбрана и тренира отблъскване на десант. Тази година маневрите включват отработване на сваляне на китайска въздушнодесантна атака срещу летище Таоюан – локация, сочена от китайски коментатори като ключова за пробив на отбраната.

Изтекли оценки на Пентагона (2023) определят тайванската ПВО като особено уязвима към ракетни удари, които биха позволили на Пекин бързо да спечели въздушно превъзходство.

Командване и управление

Техническата подготовка по руски системи за командване и контрол – които интегрират данни от множество източници за по-добро вземане на решения – е от особен интерес за Китай, планиращ бой в среда с заглушаване и кибератаки, отбелязва Джошуа Аростеги (U.S. Army War College). „Китай никога не е използвал реално въздушнодесантните си сили в бой“, добавя той. Оборудването на китайския батальон с руски амфибии, ПТ-оръдия, БТР-и и командно-наблюдателни машини ще го доближи до способности на конвенционална армейска част и ще позволи обучение по комбинирани въздушнодесантни операции.

По-ранни документи от архива, описани от изданието The Insider през август, показват съвместна работа за автоматизирана командна система за китайските ВДВ; митнически записи на Русия сочат, че на 18 юни 2024 г. са предадени „продукти с военно предназначение“ на държавния китайски концерн CETC от руския НИИ по системи за връзка и управление.

Москва отдавна е най-големият доставчик на оръжие за Пекин, макар в последните години вносът да е спаднал заради войната и растящия китайски капацитет. Китайските ВВС са сред най-големите получатели: от 2005 г. Пекин купува десетки Ил-76 (транспортни самолети, способни да хвърлят бронетехника), като паралелно разширява флот от собствените Y-20.

На парада в Пекин по-рано този месец Въздушнодесантният корпус на НОАК показа значително обновени въздушнодесантни машини, проектирани за Y-20. Покупката на руска техника е и начин да се получи обучение: „Ако искаш руснаците да те тренират, те трудно ще го правят на куп китайска техника; логично е да купиш батальон комплект от Русия“, казва Уотлинг.

Руди Лу допринесе за този материал.