БМП-1/2/3, БМД-1/2/3/4, БТР-70/80/82 и други съветски и руски модели бойни машини, предназначени за транспортиране на десант, провеждане на щурмови действия и огнева подкрепа, показаха своите сериозни слабости. Ниският жизнен цикъл, минималната устойчивост на машината и следователно на екипажа и десанта, както и невъзможността за възстановяване след поразяване доведоха до високи загуби както в техниката, така и в личния състав.
Западните модели бойни машини, благодарение на по-добре обмислените технически решения и по-високото ниво на брониране, значително превъзхождат руските аналози, дори тези от съвременната линия. Това се отнася не само за машини като M2A2 Bradley и CV90, но и за, привидно морално остарелите, M113, Marder 1A3 и други.
Производствените мощности на руските предприятия, ангажирани в производството на БМП – Арзамаския и Курганския машиностроителни заводи, както и Волгоградския тракторен завод – достигнаха своя максимум. Въпреки това те не могат да компенсират ежемесечните загуби с производство на нова техника. Наличната съветска техника по складовете се изчерпва, а тази, която е останала, често е в такова техническо състояние, че не подлежи на възстановяване, което прави компенсирането на загубите по-бавно, отколкото през 2023 и първата половина на 2024 година.
В основата на проблема стои концепцията на съветските БМП – остаряла и безперспективна още при създаването си. Десетилетия по-късно този огромен парк от БМП не издържа на изпитанието на тригодишната война, и то не срещу НАТО, а срещу една единствена държава – Украйна.
Източник: Інформаційний Спротив
