По данни за 2024 година ударите на украинските дронове са намалили износа на руски петрол с почти 20%. Важен аспект е, че системните удари по тези предприятия не само спират тяхната работа временно, но и водят до загуба на дългосрочната им ефективност.
В началото на 2022 година, преди пълномащабното нахлуване в Украйна, продажбата на петрол и газ от Русия формираше близо 40% от бюджета на страната. Сега обаче „Газпром“ е в състояние на фалит, а повечето клонове на „Роснефт“ също са банкрутирали. И това е при положение, че досега дроновете удрят основно петролни рафинерии, но не и газоразпределителни станции.
В Кремъл трябва да осъзнават ясно, че харчат милиарди долари за война в Украйна, за да завземат квадратен километър след квадратен километър, но в момента това им излиза много по-скъпо, отколкото през 2022 г. Не става въпрос за човешки животи – Кремъл никога не е броял загубите на хора. Дори ако Русия губи по 500 войници за всеки квадратен километър завзета територия, това няма да я спре, докато не бъде спрян нейният „нефтогазов помпаж“. А Украйна методично работи именно за това.
И пак ще подчертая – в момента ударите са само по рафинерии, които руската ПВО не може да предотврати, а тези атаки се увеличават.
Военният престъпник Путин води Русия към състояние, при което страната, някога чист износител на петрол и газ, постепенно се превръща в техен вносител. И тук възниква въпросът – струваше ли си? Завземането на Бахмут, Мариупол, Токмак, Авдиивка и други украински градове заслужава ли момента, в който Русия ще загуби нефтогазовия си помпаж завинаги? Без западни технологии за добив и преработка Русия няма да може да възстанови сектора, а санкциите няма да бъдат отменени, докато Кремъл контролира окупираните територии.
Бедност и безизходица, заради какво? Е, вече е 2025 година. Годината, в която Русия – страната с най-големите газови запаси в света и шестата по петролни запаси – се превръща в „нефтогазов просяк“. За това ще се говори.
