Украйна увеличава производството на артилерия на фона на опасения за отслабваща подкрепа от САЩ

Снимки: Оксана Парафенюк / за The Washington

Докато бъдещето на войната става все по-несигурно, европейски съюзници инвестират директно в гаубици, произведени в Украйна.

Украинска самоходна гаубица „Богдана“ даде изстрел на изпитателен полигон в Западна Украйна на 11 април.

На стотици километри от фронта, дълбоко в гористата пустош на Украйна, огромната зелена гаубица завъртя дългия си цев и изстреля; тътена отекна из заснежените планини и сънливите села, а далечен хребет се увенча с гъба черен дим.

Успех – знак, че украинската самоходна гаубица е сглобена правилно. Още няколко теста щяха да го потвърдят, после оръдието щеше да се върне във фабриката за финални корекции и нова боя. Скоро щеше да замине за фронта – ключов елемент от усилията на Украйна да усили въоръженията си преди евентуално съкращаване на помощта от Вашингтон.

Производството на „Богдана“ – на украински „Бог-дадена“ – скочи в хода на войната срещу Русия: от едва шест бройки месечно през 2023 г. до над 20 през 2025 г., като част от партньорство с европейските съюзници на Украйна, което много вероятно очертава бъдещето на оръжейната ѝ индустрия.

На 8 април Европа обяви нов транш от 1 милиард евро – от извънредните печалби от замразени руски активи -за производство на още гаубици. Това е най-голямата досега сума, отделена специално за украинско артилерийско производство – част от над 20 милиарда евро, които Европа ще предостави за отбранителния сектор на страната през следващата година вместо просто да изпраща оръжия.

„Първо, излиза по-евтино“, каза Катарина Матернова, посланик на ЕС в Украйна. „Второ, по-бързо е. Трето, отпадат разходите и времето за транспорт и логистика. Четвърто, помага на икономиката да расте.“

С намаляването на запасите, осигурени при администрацията на Байдън, тлеят съмнения дали Европа може напълно да компенсира евентуално спиране на американската помощ, особено за ключови способности като противовъздушна отбрана. Европейски официален представител, говорил при условие за анонимност, за да сподели вътрешни обсъждания, заяви, че все повече държави разглеждат модела да наливат средства в украинската отбранителна индустрия вместо да изпращат оръжие – по-бърз подход, докато европейските им запаси се изчерпват след години на доставки за Киев.

Стратегията позволява и на страните от НАТО да използват Украйна като изпитателен полигон за разработване на оръжия – като дронове – в които нямат толкова опит, допълни официалният представител. 155-милиметровата „Богдана“ с внушителна далекобойност от 25 мили (около 40 км) е първата произведена в Украйна гаубица с натовски калибър и може да помогне за гарантиране на сигурността на страната.

„Това е win-win“, добави европейският представител. „По-евтино е за нас. Те трябва да произвеждат. А украинците ни учат на много.“

Макар че битките с дронове все повече бележат фронтовата линия, артилерията остава ключов елемент на конфликта. В ранните години на войната, когато Русия имаше масивно превъзходство в артилерията, Европа и съюзници, като САЩ спешно изпратиха гаубици на фронта, за да спрат руския напредък.

Днес украинските войници вече умело боравят с артилерията, която страната може да произвежда сама, без да разчита на други държави. В сравнение с дроновете, гаубиците по-ефективно потискат окопни операции, спират щурмове и поразяват противника.

The Washington Post получи рядък достъп до изпитанията на „Богдана“ – както теглени, така и самоходни варианти – операция толкова чувствителна, че се съгласихме да не разкриваме точната локация на учебния център в Западна Украйна.

Километри по черен път, бодрият планински въздух се раздираше от пукот на далечна стрелба, докато половин дузина войници с балаклави зареждаха следващия снаряд в „Богдана“. Наблизо върху брезент бяха струпани артилерийски снаряди и бежови тубуси с барутни заряди; на някои личеше печат „US ARMY PICATINNY ARSENAL“ – името на съоръжението в Ню Джърси, западно от Ню Йорк, където се произвежда голяма част от американските оръжия и боеприпаси.

Войниците отстъпиха назад и извикаха: „Огън!“

С шумопотискащи слушалки на ушите те отвориха уста в очакване на взрива. В оранжева светкавица „Богдана“ отново изстреля и нацепи планинския склон, вече оголен от дървета и белязан от стари попадения. Цевта димеше, във въздуха се носеше аромат на барут. Изпитанието на първата „Богдана“ приключи; в позиция маневрираха втора.

155-милиметровата „Богдана“ има далекобойност от 25 мили (около 40 км).

Снаряд удря склон по време на изпитанията.

Арсен Жумадилов – директор на Агенцията за отбранителни поръчки към Министерството на отбраната -наблюдаваше и отбеляза, че от 2022 г. насам Украйна е направила „огромен скок“ в производството на оръжия по натовски стандарти, благодарение на съвместните усилия между държавата и частните оръжейни производители.

Макар че това още не е достатъчно, за да спечели войната, увеличеното производство на артилерия направи страната по-самостоятелна. Над 85% от частите за „Богдана“ се произвеждат в Украйна -дял, който се очаква да достигне 95% до края на годината, каза той.

„В момента самоходни гаубици се произвеждат в Украйна в количества, каквито няма другаде в Европа“, каза Жумадилов. Това е важно, защото „има пряка и тясна връзка между нашата способност да се бием и сигурността на Европа. Ако Украйна падне, Европа няма да може да се противопостави на руснаците така добре, както ние.“

Изпълнителната власт на ЕС – Европейската комисия – се опитва да отключи стотици милиарди евро за укрепване на отбраната на континента през следващите години чрез заеми и разхлабване на бюджетните правила. Част от плана е заемна програма за 150 млрд. евро за ускоряване на общите поръчки и разработката на оръжия в блока -насочена основно към системи, произведени в ЕС, Норвегия или Украйна.

„Укрепваме Украйна по много различни начини. Един от тях е да ги подкрепим да изградят собствени способности“, каза германският министър на отбраната Борис Писториус на пресконференция в щабквартирата на НАТО на 11 април. „Подкрепата, която оказваме на Украйна, не е еднопосочен път, тя е взаимно изгодна. Поуките, които извличаме, ще са от полза и за нас, и за Украйна. И ние ще се учим от това.“

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че новото фискално пространство може да позволи на държавите от ЕС да инвестират в или да си партнират с оръжейни компании в Украйна, за да интегрират по-добре украинското производство със европейската отбранителна индустрия.

Служители във фабрика покриват „Богдана“. След изпитанията оръдието трябваше да се върне във фабриката за финални настройки.

Междувременно някои държави търсят повече пряк опит, като изпращат невъоръжени войници в тренировъчни лагери в Западна Украйна, за да изучават бойния опит – знак за нарастващото безпокойство на континента за бъдещето. В телевизионно интервю тази седмица командирът на датската армия заяви, че планира да изпрати още войници това лято, за да се учат от Украйна.

„Украйна е пред всички останали и използва западни системи по-ефективно, отколкото западните държави са способни да ги използват“, каза Нико Ланге, бивш германски служител в отбраната, сега сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA). „Стратегическата интеграция на украинския отбранителен сектор с европейския отбранителен сектор би помогнала и на сигурността в Европа като цяло.“

На учебния полигон последен изстрел от „Богдана“ разтърси леда от покрива на близка сграда. Отново се вдигна облак прах и пръст от планината.

„Ако искаш да живееш в мир, трябва да си готов за война“, каза Виталий Загудаев, главен изпълнителен директор на KZTS -Краматорския завод за тежко машиностроене, който произвежда „Богдани“.

След като приключиха изпитанията и на втората гаубица, войничка – специалист по компютърното програмиране на системата -се изкачи по склона с найлонова пазарска торбичка на ръка. По традиция тя извади и подаде на всеки по две желирани бонбони – малко сладост за всеки успех.

Източник: The Washington Post
Снимки: Оксана Парафенюк / за The Washington