Както се вижда, по дроновете се стреля с леко стрелково оръжие от мобилни огневи групи.
Мобилните огневи групи отдавна са доказали своята висока ефективност при прехващане на дронове-камикадзе „Shahed-136“ и са се превърнали в спасителна алтернатива за ПВО, която изпитва остър недостиг на ресурси. Въпреки това, в случая с Одеса, те са по-малко ефективни в сравнение с други градове, например Киив.
Ефективността на мобилна група за прехващане (така ми харесва да я наричам) се крие именно в нейната мобилност, в способността ѝ да сменя позицията няколко пъти по време на изпълнение на огневата задача, да се изпречи на пътя на дрона и да го унищожи с евтини средства за поразяване, сравнено със зенитно управляема ракета (ЗУР). Но това е възможно, когато има свобода на маневриране, а какво да се прави, когато пред теб се простира безкрайна морска шир?
В повечето случаи дроновете-камикадзе, насочени към Одеса, идват откъм морето, а по-голямата част от обектите, които окупаторите целят, се намират на 1-2 километра навътре в града. Каква маневреност може да се постигне в такъв случай? При атаки върху портовата инфраструктура е още по-сложно – средството за поразяване директно се насочва към целта и е почти невъзможно да бъде свалено с ДШК или дори с Browning M2 над морето.
Именно затова за Одеса, която е ключов портов възел за страната и чиято портова инфраструктура е под постоянен прицел на руските окупационни войски (РОВ), е важно, освен алтернативните методи за унищожаване на дронове, да се изгради бариера от зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) с малък и среден радиус на действие по крайбрежната линия, в количество от поне две батареи. Това би позволило сваляне на дронове-камикадзе над морето, преди да навлязат в града.
Някой може да каже, че свалянето на дрон-камикадзе със зенитна ракета вече е отживелица, но докато го казвате, те използват морския маршрут, за да влязат с минимални загуби в града и вече представляват заплаха дори само с падащите си отломки.
Разбира се, такова решение е възможно само при пълно съдействие от страна на нашите партньори. А нашите партньори, вече трета година, сякаш не бързат много, или причината е друга – не мога да твърдя…
И също така благодаря за цветните репортажи за предаването на „CombatBoat 90H“. Кога най-сетне ще се научим да получаваме всичко тихо, спокойно и без излишен шум, а след това просто да го прилагаме?
Източник: Олександр Коваленко
