© Виталий Портников
„Колкото повече държави има днес в антипутинската коалиция, толкова по-ефективна ще бъде помощта за Украйна и украинците, толкова е по-вероятно вие и аз никога да не видим горящата Метула, бомбардираната Кирят-Шмона, ние няма да говори за това как жителите на Кацрин барикадират улиците на града с противотанкови таралежи”.
Това е цитат от статията „Огънят на войната“, която написах два месеца след руската атака срещу Украйна за едно от израелските издания на иврит. Няма да го крия – подобни заключения тогава се възприемаха в израелското общество като глас в пустинята. Да, израелците симпатизираха на Украйна – те нямаха причина да подкрепят Русия, която заплашваше да унищожи еврейската държава няколко пъти през 20 век. Но в същото време те възприемаха войната на Украйна с Русия като много далечна война и определено не я свързваха със сигурността на самия Израел. В този текст се опитах да обясня, че възраждането на Руската империя, срещу която се бори Украйна, ще застраши интересите на самия Израел, защото Кремъл ще възстанови подходите на Съветския съюз в Близкия изток. Но сгреших за времето, което на Путин не му остава много. Той иска да бъде император – в много по-разбираемата версия на генералния секретар – тук и сега. И затова няма фаворизиране на Израел, нито опит да се изрази съчувствие към невинните жертви. Той вече не трябва да се преструва на някой, който никога не е бил.
Изобщо прави впечатление как “блицкригът на Хамас” прилича на “блицкрига на Русия”. Русия, която уж се смята за държава, се държи на превзетата територия като класическа терористична организация, нейните войници убиват и изнасилват цивилни с непонятна за съвременния човек омраза.
И след това в Москва отричат както унищожаването на цивилни, така и собствените си загуби от агресията. Хамас, която е класическа терористична организация, чиято цел е да убива и измъчва цивилни, организира (вероятно с помощта на терористични държави) успешна военна операция с пробив на границата и парапланеристи. Разбира се, бруталните убийства започват веднага, както и отричането на престъпленията и мащабите на загубите сред екстрмистите. Да, живеем в опасна епоха, когато държавите се държат като терористични организации и терористичните организации се сдобиват с възможностите на реалните държави. Да оцелееш в такъв свят си е същински куест.
Но аналогиите между Хамас и Русия всъщност са още повече. И двата агресора се позовават преди всичко на историята, тоест на неин собствен прочит. Путин отрича правото на съществуване на украинския народ, за него Украйна е “историческа Русия”, а фактът, че държавата със столица Киев е съществувала много преди появата на Москва и дори Суздал не го убеждава, напротив, е допълнително доказателство за “наследственост”. Подобен възглед за историята е широко разпространен в руското общество, нещо повече – друг възглед там просто сега няма, вододелът е по-скоро между тези, които смятат за неморално да се постигне „възстановяването на Русия“ чрез война, и тези, които смятат, че това възстановяване може да се постигне само със сила. Ето защо, който смята обратното, от гледна точка на привържениците на войната, той няма право не само да живее на „изконната“ територия на „историческа Русия“, но дори и на самия живот. Това искаха да кажат руските войници на своите жертви в Бучa.
Но от гледна точка на лидерите на Хамас и техните поддръжници, евреите още повече нямат право да живеят в Израел – тоест на територията, измислена от дръзкия римски император Адриан “Палестина”, защото те са “европейски окупатори” на вечната арабска земя. Фактът, че евреите имат национално и държавно наследство на тази земя – което се потвърждава не само от страниците на Библията, но и от множество археологически находки – не прави никакво впечатление не само на хамасите, но и на палестинското арабско общество като цяло. И такъв възглед за историята е широко разпространен в това общество, освен това никога не е имало друг възглед там. Разделението винаги е било между тези, които вярват, че е възможно да се постигне целта с политически средства, и тези, които вярват, че единственият начин за прогонване на „окупаторите“ е със сила. Ето защо всеки, който мисли обратното, от гледна точка на привържениците на прогонването на „окупаторите“, няма право не само да живее на територията на „арабската Палестина“, но дори и на самия живот. Това искаха да кажат бойците на Хамас на своите жертви в Кфар Аз и други разорени места.
И двете армии – или банди – от нападатели уверено претендират за наследството от Втората световна война. В първите седмици от нападението на Русия срещу Украйна широко се разпространи новината за смъртта от руски обстрел на 96-годишния жител на Харков Борис Романченко, бивш затворник в няколко нацистки концентрационни лагера. Е, бойците на Хамас брутално убиха 90-годишната жителка на Кисуфим Джина Смятик, която успя да оцелее в Холокоста в Европа. Но това не е просто опит да се довърши това, което предшествениците на съвременното зло не са имали време да направят.
Това също е ревизия на добронамереността.
Борис Романченко живееше в град, чиито жители никога не са изпитвали негативни чувства към руснаците – дори събитията от 2014 г. не промениха това, те предпочитаха да обвиняват Путин за войната, а не познати и роднини в чужбина. И въпреки това Русия хладнокръвно унищожава Харков и други градове и села в източната и южната част на страната ни, демонстрирайки, че убива не заради възгледи или език, а просто заради желанието да убива – и да разчисти територията.
Кибуците на границата с Газа – един от които беше домът на Джина Смятич – винаги са били убежище за хора с либерални възгледи, които вярваха, че е необходимо да се търси разбирателство с арабите и гласуваха за леви и центристки партии. Но ХАМАС не се вълнува от такива тънкости, освен това евреите, които се застъпват за мир и компромиси, са просто опасни за тях. Затова те отрязаха главите им с удоволствие. И Хамас, и Русия правят това не защото не разбират последствията. Разбират. Но като истински убийци те не търсят нищо друго освен нашата смърт.
Ето защо в съвременния свят вече няма да има чужди войни, затова всеки конфликт буквално за ден ще придобие екзистенциален характер. Защото това не е война за територии и не е само война за свободата на собствената държава.
Това е въпрос на живот и смърт в буквалния, абсолютно буквалния смисъл на тези думи. Или ще ги принудим да спрат (или ще можем да ги унищожим), или те ще ни избият всички.
Ще ни избият всички.
Източник: Виталий Портников для Збруч
