- Доротея Николова
- Румен Сарандев
- Олександр Барон
Получаваме първата локация малко след 9 сутринта. Два часа по-рано сме потеглили от Одеса към Миколаив.
„Момчетата молят да идем по-рано“, казва Саша, докато намества GSP-a за мястото, откъдето трябва да вземем връзката ни за деня – Костя.
Момчетата са част от самостоятелна компактна механизирана-ремонтна част на 88-ми батальон на 35-та бригада на Морската пехота – едно от основните ни места за посещение в Украйна.
Локацията е в покрайнините на село, което както всички наоколо, е било в окупация – с ударени и сринати или полусринати къщи, стопански постройки и производствени помещения, с огромно количество видимо изоставени домове и градини, откъдето пищно надничат оцелели розови храсти, полски цветя, лози и отрупани с плодове овошки.
Част от пътя преминава покрай минирани полета. Узрелите прорасли житни класове изглеждат невинно златисти, измежду полски растения, които се опитвам да оприлича на познати от България саморасляци из необработени земеделски масиви.
Яркочервените предупредителни знаци с череп и кости и надпис „Необезопасено, мини!“, поставени до банкета на шосето обаче се виждат отдалеч, напомняйки рязко, че освен прозаичната застила мараня, в същите тези полета дебне смърт.
Противопехотните мини са забранени в международен план като изключително опасни не само за войниците, но и за цивилните. Въпреки това руснаците след нахлуването си в Украйна многократно ги използват, подобно на редица други забранени оръжия.
По времето, когато украинската армия успява да изтласка окупаторите от района, по чийто път минаваме – през ноември 2022 г., една трета от Украйна се оказва минирана. Към края на първата година от началото на войната мините заемат обща площ, колкото две Австрии.
Среден на ръст, слаб, пъргав, с казашки мустак и добре остриган, Костя – 27-годишен бивш фотограф, журналист от Киив е пресофицерът, комуто са ни поверили.
Няколко часа по-късно потегляме към следваща локация. Иде ред на другите момчета, част от десантно-щурмова рота на Морската пехота.
Отиваме на учение!
Сборният пункт е в поредно, бивше окупирано и освободено при украинската контраофанзива от късната есен на 2022 г., село.
Ние сме единственият друг медиен екип, освен шофиращият след нас микробус на телевизията на Украинската Рада (Парламентът), допуснати до такава тренировка.
Шофирането отнема около час. Извън селото ни поема Щурвал – някогашен военен пилот , впоследствие журналист и пресофицер към пехотата.
Висок, русоляв, с пружинираща бърза походка и почти класическа казашка прическа – доста напомняща на аристократичен пребългарски фасон, Щурвал демонстрира изключително чувство за хумор, заразителен смях и добро разбиране на български език.
Пътят е по шосета, неасфалтирани горски пътеки и междусинорни коловози. Някъде в гингерлика на Миколаивска и Херсонска области сме.
Локация няма. Преди време подобен тренировъчен полигон бил ударен от руснаците, което наложило промяната на терена, ограничаване на достъпа и повишаване на сигурността.
Спираме нашите два „медийни“ автомобила до други.
До мястото на „тренировъчния полигон“ има няколко минути ходене пеша. Чуват се птичи песни, много в далечината и звук на сирени. „Орките са почнали отрано днес“, се чува лаконичен коментар.
Под краката ни хрупат поизсъхнали треви и клончета. Осеяно е с гилзи.
Докато се опитвам да осмисля количеството и калибрите им, виждаме него – „Козак–2“, бронирана военно-транспортна машина, разработен от украинската научно-производствена компания „Практика“.
До началото на пълномащабното нахлуване не се радвал на особен интерес, но след като двама от екипажа му оцелели след пряко попадение на ракета през купола на автомобила в началото на войната, ситуацията бързо се обръща, разказва Щурвал.
Днес серията бронирани автомобили „Козак“ е една от многото гордости на украинската отбранителна индустрия. Високопроходим, изграден върху шаси на камион, използващ финландска бронирана стомана, с монтирани противоминни седалки, „Козак – 2“ може да издържи експлозията на 6 кг. тротилов еквивалент.
Целият му екипаж са контрактници. Иначе казано, професионални войници. Всички са на договор отпреди 22-ра. В малката представителна част има представители на четири етноса – украинци, кримски татарин, гагаузин и българин.
Аз съм единствената жена насред тестостерона – цивилно облечените медийни представители и опакованите в пълно бойно сняряжение морски пехотинци, чиито погледи ме следват уж незабележимо.
Виталий Киряк е гагаузин от района на Болград. Като ученик искал да се занимава със земеделие. Икономическата несигурност го довела в армията. Първоначално в базираният в Болград 88-ми батальон, после се мести в друго поделение на 35-та бригада. „Всичко, което знаех и умея съм отдал на Въоръжените сили на Украйна“, казва Виталий.
Преди 24 февруари мечтаел да се пенсионира, да посвети време на семейството си – „на жена ми и децата“, и да се наслаждава на живота. Сега, както всички, иска просто да свърши войната. „Рано или късно, ще се случи“, обяснява Витали, докато се подготвя.
Колегите му са още по-малко словоохотливи, но с удоволствие дават да ги снимат. Дори и в редките моменти на покой, докато следят поредния мач от Европейското първенство по футбол.
Преди 10 години, в началото на войната, в Донбас, Морската пехота на Украйна включвала само една бригада, 37-ма. Ескалацията на войната в следващите години довежда до създаването на още три.
„Нашата“ – 35-та бригада, е сформирована през 2018 г.
Девизът на всички в Морската пехота е “Винаги верни!”.
Сражават се по суша. Отличават се в лекота на придвижване, силна дисциплина, скорост и добра стрелба в движение – тактика, която се оказва решаваща в боевете, в които участват. Работят в най-тежките условия и в най-тежките задачи, по думите на украинския президент Володимир Зеленски.
И разбира се, тренировки за съвършеното стиковане между щурмоваците.
Учението, до което ни допускат, е в два последователни тура – с патрони калибър 7.62 и калибър 12.7, и без. То представлява малка част от класическото обучение на Морската пехота. Понастоящем тренировките са основно на левия бряг на р. Днепър, така че войниците да се фокусират повече върху градски терени и операциите с лодки.
Прецизността при разгръщането на всяко движение и степента на стиковка на екипа се наблюдават и анализират от различни точки – поглед отгоре, поглед отляво, поглед отпред, и след това се анализират. Всичко се изпипва.
Докато тече подготовката за учението, че и самото учение звукът от предупредителните сирени и за отбой се чуват няколко пъти в далечината. Никой не им обръща внимание.
Усещането за известен сюрреализъм се подсилва от седнали край клоните на малкото храсти, които осигуряват някаква сянка в жегата – малко преди това термометърът е показал 32 градуса, няколко морските пехотинци, заровили поглед в телефоните си.
Мачът Словения – Сърбия от груповата фаза на Европейското по футбол тече с пълна сила.
Разходилият се до колата за фотоапарата си Костя носи няколко току що набрани зарзали. Виждам още две дървета с плод в близост.
Румен навлича няколко килограмовата предпазна жилетка с надпис PRESS, за да се приближи максимално близо.
Виталий се насочва към надвислото хълмче над тренировъчния полигон.
Сигнал!
След няколко минути броят на гилзите се е увеличил значително.
Проектът “Истории от първа линия” е съвместен между Доротея Николова и Румен Сарандев от екипа на Радио Варна и Олександр Барон от “Бесарабски фронт” в Одеса, Украйна.
Той включва поредица от срещи, интервюта и видеа в Одеска, Миколаивска и Херсонска област в Украйна между 16 и 24 юни 2024 г.
