Пътувах из града и извън него, заслушвах се в разговори във влаковете – срещах познати, полупознати и случайни хора. Темите им за разговор са много, но нито една от онези, за които гърмят политическите кръгове в социалните мрежи. Разривът е огромен – цял океан между това, за което говорят хората, и това, за което пише новинарският поток.
Няма я Украйна, няма я войната, няма нощни атаки, няма икономика, няма интернет-спирания или нови удари по месинджъри. Няма дори „нашия всичко“ – Доналд Фредович и Аляска. За едни тези теми са табу, за други *просто забравени и умишлено изтласкани от съзнанието.
Всичко това прилича на горски пожар: колкото е по-близо, толкова повече го следиш; колкото е по-далеч – толкова по-бързо се свива до няколко реда в новините. Мнозина в Русия възприемат случващото се като стихия, която не може да се спре или победи. Разговорите за нея изглеждат безсмислени. По-добре да пазиш нервите си и, в духа на примитивната магия, да не говориш за проблема, за да не го привлечеш.
Причината не е вродено зло или безчувственост, а научена безпомощност. Обикновеният човек вярва, че е никой, „статистическа нула“, която не може да повлияе на нищо – нито на улицата си, нито в страната. Дори намек, че може и трябва да влияе, често се приема като лично оскърбление. Десетилетия наред хората са убеждавани, че надеждата е само във Властта, в Царя, а всяка самостоятелна инициатива ще донесе лични проблеми и обратен ефект. Така е по-удобно – прехвърляш отговорността за живота си на друг. Инфантилността се е превърнала в национална догма.
Страхът вече също не работи – хората са пренаситени с него. Страхове, неврози и психози са станали толкова ежедневни, че вече не се забелязват. А да „излезеш на чист въздух“ и да усетиш разликата е все по-трудно.
Така ще продължи и занапред. Няма да има масови реакции на кризи или проблеми, а щом няма реакция, няма и търсене на промяна. Територии, погълнати от военни, комунални и социални проблеми, ще растат и ще се свързват, докато не се превърнат в един огромен, тотален кризис, който ще засегне всички.
Това е като болест на нервната система – когато сигналите за възпаление не стигат до мозъка, дори малка рана, на която не обръщаш внимание, може да доведе до гангрена. Но докато кракът се движи, изглежда, че всичко е наред. Всичко е „добре“. Всичко е „нищо особено“ -и в тялото на отделния човек, и в страната като цяло.
Източник: Хмурое утро
