В края на 90-те години, на фона на успешната доставка на танкове Т-80УД за Пакистан, в Украйна решават – с цел износ – да създадат зенитно-ракетно-артилерийски комплекс върху шаси именно на този основен боен танк. Вместо да изобретяват колелото наново, просто монтират на шасито на Т-80УД купола от ЗСУ-23-4 „Шилка“ с пускови установки от ЗРК „Стрела-10М“. Проектът получава названието „Донец“.
Резултатът е евтин и ефективен вариант, а доста доброто шаси на Т-80УД осигурява сериозен потенциал за по-нататъшно развитие. За съжаление, проектът не получава „зелена светлина“ нито като експортна опция, нито среща разбиране у тогавашната украинска власт – за какво ѝ на Украйна тежкоброниран ЗРАК, щом разполага с 2К22 „Тунгуска“.
Интересното е, че с оръдейния модул може да се експериментира – например, 23-мм автоматично оръдие АЗП-23 да бъде заменено с сдвоени установки КБА-1 или ЗТМ-1.
Още по-интересно обаче е, че пусковите установки от „Стрела-10М“ в бъдеще биха могли да бъдат снабдени с ракети РК-10-ОФ.
Ракетите РК-10 се разработват в две версии – противотанкова и противовъздушна, с далекобойност до 10 км и перспектива за увеличаване до 12 км, както и възможност за прехващане на цели на височина до 3,5 км. През 2021 г. се провежда презентация на тази ракета като част от ЗРК „Стрела-10“.
За съжаление, Украйна пропусна възможността да получи добре брониран, с много добро шаси зенитно-ракетно-артилерийски комплекс, който освен това имаше потенциал за по-нататъшна модернизация и усъвършенстване на средствата за поразяване. Историята не търпи условно наклонение, но ако в градове като Харкив, Одеса, Днипро, Суми и други имаше по една батарея от такива комплекси, възможностите на руската армия за тероризиране на тила на Украйна с дронове-камикадзе биха били значително ограничени.
Източник: Александр Коваленко
