В Украйна, която днес защитава свободата си срещу руската агресия, историите на бесарабските българи продължават да свързват континенти и поколения. Този случай е малка, но ценна нишка от общата ни памет.
До редакцията на „Юг днес“ се обърна жителят на Бразилия Gustavo Gouveia (Густаво Гувея). Той търси свои роднини, които може да живеят в село Нови Трояни, Городненската общност, Болградски район. В тази история има много фотографии на хора, които никога не са се виждали на живо. Въпреки това те са поддържали връзка във времена, когато интернет още не съществуваше, а писмата от чужбина не само будеха „множество въпроси ” -но и се превръщаха в истинско събитие в семейния живот.
Най-възрастният мъж на първата снимка е Борис Маноел Пепеляшков — най-вероятно Борис Емануилович Пепеляшков. Жената до него е съпругата му Мария Савова. „Савова“ може да е както фамилия по рождение, така и бащино име (Савьоловна). Снимката е направена в с. Нови Трояни в началото на миналия век – по преценка на Густаво, през 1909 г. С тях са и децата им, но не всички. Кои са по-големите момчета и възрастната жена до Мария – засега не е известно.
По данни в семейството Борис е роден през 1881 г., Мария – през 1880 г. Густаво разказа, че двамата са имали седем деца. Според неговите сведения, най-голямата е била Ильена (Елена/Олена), р. 1898 г. Не е изненадващо за онези времена 17–18-годишни младежи да стават родители. В същото време имаме основания да смятаме, че първородна е била друга сестра – Мария, р. 1901 г. По-нататък в семейството се раждат: Miguel (Михаил), р. 1904 г.; Frederico (Фьодор, Тодор), р. 1906 г.; Joao (Яков), р. 1911 г.; Damian (Демян), р. 1913 г.; и Grigorie (Георги), р. 1921 г.
Латинската транскрипция на имената на момчетата не е случайна: по-голямата част от зрелия си живот, а по-малките и част от детството, те прекарват далеч от Украйна – в друг континент. Посочените в скоби варианти са само наше предположение как са били наричани в родното село.
В търсене на по-добър живот Борис и Мария Пепеляшкови пристигат в Бразилия на 8 февруари 1932 г. Заедно с тях завинаги напускат родното място всички деца, с изключение на Елена.
Дори при приблизителни изчисления (ако годините не са напълно точни) тогава момичетата би трябвало да са били около 20-годишни. Елена остава със съпруга си в Нови Трояни.
Мария със своя съпруг избира да емигрира и се присъединява към родителите. Съпругът на Мария се казва Илия (Илия) Богоев; откъде е – не е известно.
През 1932 г. в семейството Богоеви–Пепеляшкови вече има четири деца: Dominga (Доминика/Домникия), р. 1924 г.; Elena (Елена), р. 1926 г.; Maria (Мария), р. 1928 г.; и Catharina (Катерина), р. 1931 г. Роденият през 1922 г. син Иван е починал малко преди това – през 1931 г. Най-малката сестра Anna (Анна) се ражда вече в Бразилия през 1934 г.
Густаво е внук на Домника Богоева–Пепеляшкова. Днес той издирва потомците на леля си Елена Пепеляшкова. За съжаление фамилията на съпруга на Елена не е известна. Но семейството е живяло дълго време – а вероятно и до смъртта си – в Нови Трояни.
Густаво пази снимките, които Елена и децата ѝ са изпращали на роднините си в Бразилия.
На някои кадри е семейството на Елена, но засега не е възможно да се идентифицират всички лица.
На друга снимка е самата Елена. По надписа личи, че „картичката“ е изпратена на сестра ѝ Мария, а същата – и на племенницата Доминика.
Надписите са направени на български, но така, както са били чути от българи, учили единствено руски.
Подпис на първата картичка: „Сестро Марио, тази картичка ти изпращам за дълга и добра памет. Ильена Борисовна.“
Елена се обръща към Мария като към по-голяма сестра – „Како“. Това навежда на мисълта, че годините на сестрите са разменени и по-голямата всъщност е Мария.
На втората: „Донка, тази картичка ти изпращам за дълга и добра памет. Ильена Борисовна.“
На следваща снимка Елена е с две деца – пораснали син и дъщеря. Подписът гласи: „За дълга и добра памет от Иван и Мария.“
На същия фон и в същите дрехи Иван и Мария са заснети и двамата заедно. Подписът на гърба: „Сестро Донко, изпращам ти тази картичка от мен, Мария, и от моя брат Иван. За спомен от нас. Иван, 1935 г. р., тук съм на 19 години. Мария, 1938 г. р., тук съм на 16 години.“
Излиза, че Иван и Мария са брат и сестра на Доминика. Те са значително по-млади – родени след като Доминика е заминала за Бразилия. И също се обръщат към нея с „Како“, както е прието към по-голяма сестра.
Дали Елена е имала по-големи деца, от наличните данни не може да се установи. Но изглежда, че Иван и Мария са родени, когато тя е била над 35 години.
Густаво пази и две снимки, датирани от 1976 г.
Надписът на гърба на едната е на руски: „За дълга и добра памет на сестра Дона от Катя и нейния син. 11.01.1976 г. Сестричке, това е с мен нашият по-малък син…“ По-нататък подписът е трудно четим. Изглежда, че Екатерина Левонтиевна и Александър Борисович отправят своето уважение към получателката на снимката.
Възможно е Катерина също да е дъщеря на Елена. Съпругът на Елена -може да се е казвал Левонтий. Това обаче е само предположение.
Надписът гласи: „Дона, за дълга добра памет от мен и от дъщеря ми Надя – дъщеря на 16 години. 8.03.1977 г. Това е снимка до нашия дом и колата, на която работя.“
Мъжът на снимката прилича на Иван. По възраст също би могло да е той.Единственото нещо в надписа, което не успяхме да разчетем, е думата след датата. Възможно е да са искали да напишат „Болград“.
Надписът на още една снимка не са успели колегите да разчетат, но ние от Бесарабски фронт използвайки иновативни методи за анализ на изображения успяхме да разчетем частично и даваме своя принос към материала в края. Тази снимка също е била изпратена някога от Елена.
На последната снимка, по всичко личи, отново е семейството Пепеляшкови – още преди заминаването от страната.
Към днешна дата търсим в Нови Трояни, съседните села, Болград, а и където и да е, потомци на Елена Пепеляшкова.
Анализ на изображението:
- Иван Борисович – Елена се е подпислава в картичките, като Ильена Борисовна (по през име, а не Пепеляшкова по фамилия ) по-рано в текста е приложена снимка от 1976г., която твърди, че е отправена от Екатерина Левонтиевна и Александър Борисович.
Или е Петър Кост**(ов?) или част от изобряването, защото в реда се изреждат малки имена съкратени – Иван, Мария, Пана*Паша(несигурен прочит), Петър ,кос*, Вера – Възможно е да е човек със съкращение Косе/кося част от изброяването.
Може да се различат израз като *** Семейството(семяство) на(во) Кр****Хр*** (Най-много надписа прилича на женско име Христя / Кристя) и вуйчо Михайл(Михайлу)” , . Заключения обаче не могат да се направят. Така тази снимка може да помогне, но и да обърка търсенето.
Молим всички, които прочетат този материал, да погледнат внимателно снимките. Възможно е да сте ги виждали някъде, да разпознаете хора, или да познавате семейства с фамилия Пепеляшкови (Попеляшкови). Също и с фамилия Богоеви – защото прадядото на Густаво, съпругът на Мария Пепеляшкова–Богоева, с много голяма вероятност е от Нови Трояни или от близките населени места. Обърнете внимание и на името Левонтий – може би някой в Нови Трояни си спомня мъж с това име и неговите наследници.
Втория гръб на картичка според нас няма информационна стойност:
Изображението показва наличието на няколко вида средства за писане и почерк. Възможно е подвеждане.
. Съкратено „Вр.“ = вручить/вручение – връчване – после инициал Б. – почерка е различен. Това е картичка от по-назад във времевата рамка 1912г. . Фамилия изглежда с поправено окончание.
В ожидаіиiа опят- опять(же). (з) назо(i)т – ; „-ето/ято/якщо” потрем – потрям:
Би следвало фразата да близка до ” В очакване отново на това ” Вероятно няма информативна стойност и това е гърба на картичката, където свирят с китари.
Вероятно се има предвид “В очакване отново да се забавляваме така с музика”
(Разчитане с автоматични алгоритми)
Това е фамилията на получателя приближена и подобрена с различни методологии за четимост и въпреки това претърпяхме неуспех да я свържем с гореизброените.
Молим: споделете този материал в общностите на Болградския район във Facebook, Viber и други социални мрежи. В момент, когато Украйна отстоява свободата си, всяка възстановена семейна връзка е акт на солидарност и уважение към общата ни история.
Диана ГЕРГИНОВА за „Юг днес“
