Руски дронове нарушиха въздушното пространство на Полша и за първи път военните определиха това като атака. Но вместо солидарност, страната се сблъска с вълна от руска дезинформация, която насочва вината към Украйна и подкопава доверието към властите.
В нощта на 10 септември около 20 руски безпилотни апарата навлязоха във въздушното пространство на Полша. Четири от тях бяха свалени с помощта на съюзнически самолети. Останалите – без бойни части – бяха намерени в рамките на два дни. За първи път Главното командване на въоръжените сили нарече тези действия „атака срещу държавата“.
Ситуацията доведе до временно затваряне на граждански летища, включително и на летище „Шопен“ във Варшава. Франция обяви изпращането на три изтребителя Rafale, а полските военни засилиха присъствието си край границата с Беларус. Киев предложи помощ с по-ефективни методи за борба с дронове, което получи положителна оценка във Варшава.
Премиерът Доналд Туск и президентът Карол Навроцки реагираха с твърди позиции, уверявайки обществото в готовността на държавата да се защитава. Навроцки потвърди обещанието си да отдели 5% от бюджета за отбрана. По искане на Полша се проведе извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Въпреки това, реакцията на САЩ беше ограничена. Президентът Доналд Тръмп се ограничи до кратко послание в социалните мрежи, без категорични стъпки за активиране на член 4 или 5 от Вашингтонския договор. Това постави под съмнение концепцията за „сигурност по абонамент“, според която масовите покупки на американско оръжие и чуждестранното военно присъствие гарантират защита.
На този фон в социалните мрежи се разрази мощна вълна от руска пропаганда. Проучване на Res Futura показва, че 38% от публикациите във Facebook на 10 септември обвиняват именно Украйна – че дроновете били нейни или че Киев умишлено ги пропуснал. Към това се добавиха и антиукраински кампании, свързани с бежанците, които допълнително засилват поляризацията в обществото.
Източник: Украински медии
