Съвременният пропаганден термин “руски град” по отношение на конкретен украински град не може да се разглежда извън концепцията за “руска пролет” (“русская весна”). Това е идеологическа рамка за агресивните планове на Кремъл, които руското военно и политическо ръководство се готвеше да осъществи през пролетта-лятото на 2014 г., вдъхновено от примера и ефекта на “еуфория” в руското общество, предизвиканата от анексирането на Крим през март същата година. Именно с понятия като “руска пролет” медиите в Русия и официалните кремълски пропагандисти като Владимир Соловьов или Маргарита Симонян обозначаваха политическите акции, които се провеждаха в различни градове в южните или източните райони на Украйна.
През пролетта на 2014 г. изразът “Югоизточна Украйна”, който възникна още по времето на Оранжевата революция и конфронтацията между Виктор Юшченко и Виктор Янукович на президентските избори през 2004 г. (тогава украинците бяха разделени от пропагандистите на няколко “сорта”), започна да се заменя със синонима “Новорусия”. Оттогава “погрешното” използване на термина от Владимир Путин за обозначаване на по-голямата част от южните и източните региони на Украйна беше подхванато от Кремъл.
Събитията в Одеса на 1-2 май 2014 г., когато проруски и проукраински митинги завършиха с насилие в самия град и пожар в Дома на профсъюзите, бяха използвани от Русия и пропагандната машина за разпалване на протести в други градове, особено в източна Украйна. За участие в тези протести бяха привлечени активисти от РФ, мобилизирано бе руското общество, демонизирани бяха украинските власти, които окончателно се превърнаха в “киевски режим” в устата на пропагандистите. Също така през май 2014 г. редовните части на руската армия започнаха да влизат в сблъсъци с украинските въоръжени сили.
Боят на 2 май в Одеса беше провокиран от бойци на проруския “Антимайдан”, които нападнаха участниците в марша за единство на Украйна. Първите загинали бяха активистите на “Майдана” Игор Иванов и Андрий Бирюков. Пожарът в Дома на профсъюзите започна, когато страните хвърляха коктейли “Молотов” една срещу друга: бензинът, който участниците в “Антимайдан” планираха да използват за запалителни смеси, избухна в пламъци. По това време активистите на Одеския майдан се опитваха да спасяват хората от горящата сграда. Смъртта на голям брой хора е трагично стечение на обстоятелствата, а не предумишлено убийство, както твърди руската пропаганда.
Отделно трябва да се спрем на начина, по който руските пропагандисти възпроизвеждат образа на така наречената “Одеска Хатин”. Тази година се навършват 10 години от събитията на 2 май 2014 г. в Одеса, когато в резултат на сблъсъците между привърженици на Евромайдана и проруски активисти бяха ранени над 200 души, а при пожара в Дома на профсъюзите загинаха 48 души. Въпреки че през всичките тези години съществуваше независима инициатива на журналисти и следователи с название “Група 2-ри май”, която събираше данни, факти и разкази за ранените и загиналите, руската пропаганда веднага митологизира пожара в Дома на профсъюзите.
Митът се основаваше на историята за разрушаването на беларуското село Хатин по време на Втората световна война. Тогава група германски войници бе обградила и унищожила група съветски партизани заедно със селяните. Тоест в класическия стил на съветската пропаганда съвременната руска агитпроп използва символите на Втората световна война (често дори не свързани с историческата памет на украинците, по-специално одеситите), за да мобилизира човешки маси предимно в Русия.
Кремълската пропаганда разпространява и фалшиви сведения за жертвите от 2 май, основани на “свидетелства на очевидци”: за удушена бременна жена, за изнасилени и изгорени жени, за майка, изгорена жива заедно с двете си деца, и т.н. Всичко това говори за информационното раздухване на трагедията и за подклаждането на истерия. На една от най-популярните снимки, които бяха разпространени в социалните мрежи, се виждат методите за дехуманизация, използвани от пропагандата – така наречената “георгиевска лента” и дори свързването на тази трагедия с процеса на европейската интеграция на Украйна. Твърди се, че Русия не би допуснала нито трагедията, нито движението към Европа, а като цяло след 2 май 2014 г. “Украйна престана да съществува”.
Всяка година руската пропаганда цинично спекулира със събитията от 2 май в Одеса. Нейната цел е да подхранва омразата и да подстрекава към нови трагедии. Обаче постоянните припомняния и “плачове” на пропагандистите за “трагедията от 2 май” не опровергават факта, че сега руски ракети постоянно бомбардират града. И то се отнася не само към условната пристанищна инфраструктура или зърнените терминали, но и жилищните квартали, за да се причинят възможно най-много жертви сред цивилното население.
През април 2024 г. РФ започна да използва ракети с касетъчен тип поразяващи елементи при ударите по Одеса, без да дели гражданите на украинци или привърженици на “руския мир”. С други думи именно Русия чрез своите агресивни действия оставя на украинците единствения избор – да се противопоставят на окупацията. И успоредно с това да защитават “символичното поле” на собствените си градове не само със системи за противовъздушна отбрана, но и чрез реконструкция и реорганизация на смислите, продължавайки процеса на деколонизация.
Източник: Информационен ресурс ФАР
