Основната тема в двустранните отношения между САЩ и Украйна през последните седмици остава и вероятно още дълго ще бъде споразумението за съвместен добив на редкоземни метали и други ресурси, както и създаването на специален фонд за следвоенното възстановяване на Украйна. Документът, който засега съществува във формата на споразумение, предизвика множество дискусии и спорове относно това кой печели повече от него – Киив или Вашингтон.
Затова е важно да разгледаме този въпрос последователно, като имаме предвид, че, въпреки ожесточените дискусии, това е само първият етап в двустранните отношения в сферата на съвместния добив на ресурси.
Политически контекст
След като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през 2024 г., много експерти изпаднаха в затруднение, опитвайки се да прогнозират как ще се развият отношенията с този непредсказуем лидер на глобалната сила.
Още тогава подчертах, че с Доналд Тръмп традиционната дипломация няма да бъде ефективна. Той мисли като бизнесмен и изисква настойчив и агресивен подход. Един от начините да се наклони 47-ият президент на САЩ в полза на Украйна бе именно темата за възстановяването на страната и съвместното разработване на находища.
Затова смятам за правилно, че украинското правителство избра този път – не конвенционалната дипломация, а подписването на мащабна сделка с Тръмп. Но този път не е безпроблемен. Сделката носи както значителни ползи за Украйна, така и сериозни подводни камъни.
Ползи от голямата сделка
За да запази подкрепата на САЩ, Украйна трябваше да предложи нещо, на което новата администрация не би могла да откаже. С оглед на стратегическата цел на Доналд Тръмп – икономическа война с Китай – въпросът с ресурсите е особено чувствителен за Вашингтон.
Благодарение на сделката САЩ ще могат да диверсифицират доставките си на редкоземни метали, от които зависи американската индустрия, особено в технологичния и отбранителния сектор.
Украйна притежава не само значителни запаси от тези метали, но и огромни залежи на шистов газ, оценявани на 3,6 трилиона кубични метра – третите по големина в Европа. Двете най-големи находища са Юзовското в Донецка и Харковска област и Олеската площ в Западна Украйна.
Още преди 2014 г. съществуваше съвместен проект между Украйна и САЩ за добив на шистов газ, но руската окупация на Крим и част от Донецка и Луганска област спря инвестициите. Сега перспективата за възобновяване на този проект изглежда много по-реалистична.
Общата стойност на залежите на редкоземни метали в Украйна се оценява на 15 трилиона долара.
Основният проблем с добива на тези ресурси е, че голяма част от тях се намират на временно окупирани територии или близо до фронтовата линия. Затова, ако САЩ искат да добиват ресурси заедно с Украйна, те ще трябва да помогнат за освобождаването на тези територии. По този начин Украйна буквално „купува“ подкрепата на САЩ, като не само привлича интереса на Вашингтон, но и го прави зависим в рамките на сделката.
Подводните камъни
Без съмнение, Доналд Тръмп хареса идеята за съвместен добив на ресурси, но първоначално предложи договор с неизгодни за Украйна условия, който президентът Зеленски категорично отхвърли. Започнаха преговори за уточняване на клаузите, а самият Тръмп си позволи доста груби изказвания по адрес на Зеленски, наричайки го „диктатор“.
Такова поведение би възмутило всеки дипломат, но трябва да се разбере, че Тръмп не е дипломат, а използва риториката си като форма на психологически натиск по време на преговорите.
Въпреки всичко, тези коментари имаха обратен ефект – те сплотиха украинците около президента Зеленски, което не се бе случвало от 2022 г. А документът беше доработен до по-приемлива форма, макар че все още липсват ясни гаранции за сигурност от страна на САЩ.
По време на срещата си с британския премиер Кир Стармър, Тръмп бе попитан дали все още смята Зеленски за „диктатор“. Той отговори: „Не мога да повярвам, че съм нарекъл президента Зеленски диктатор“ и обеща да помогне на Украйна да си върне възможно най-много територии.
На пръв поглед това е позитивен момент, но всъщност само подчертава непредсказуемостта на Тръмп и липсата на стабилност в двустранните отношения.
Освен това, в настоящия документ има клауза, която дава на САЩ контрол върху решенията, вземани в рамките на новосъздадения фонд, като регулирането ще се извършва по американските закони. Това поражда юридически колизии с украинското законодателство.
Изводи
Доналд Тръмп, който първоначално направи доста критични изказвания за бъдещето на Украйна, сега променя риториката си. Това е свързано именно със сближаването на двете страни в рамките на ресурсната сделка и създаването на фонда за следвоенно възстановяване.
Но все още липсват ясни гаранции за сигурност от САЩ, които да позволят стабилен съвместен бизнес и възстановяване на окупираните територии. Сделката има предимно икономически характер и не дава конкретни гаранции за военна подкрепа.
Въпреки това, исторически е известно, че там, където има американски бизнес интереси, неизменно следва и военна подкрепа.
Основният риск е свързан с контрола на САЩ върху управлението на фонда, както и с непредсказуемия стил на управление на Тръмп. Това означава, че през следващите четири години Украйна ще трябва да се адаптира към динамични и често рязко променящи се условия, което е съществена разлика спрямо по-предвидимото ръководство на Джо Байдън.
