„Московските митрополити идваха рядко в Киив и Литва само от време на време; църкви не са построили, ала прибираха църковните приходи, изнасяха парите другаде. Прибраха и изнесоха и самите църковни вещи и светини: реликви от Страстите Господни, скиптъра и сандалите на Богородица, светите Икони, обковани със злато, и други ценности – цялата църковна украса на Киивската митрополия, съградена и дарявана от старите князе „за чест и памет“; да не говорим за златото, среброто и църковните украси “
„Московські митрополити лише час від часу приїздили до Києва та Литви, церкви не строїли,… але, побираючи церковні прибутки, виносили ці гроші деінде; позабирали й повиносили церковні речі й святощі: страсті Христові, скіпетр і сандалії Богородиці, святі образи, ковані золотом, та інші дорогоцінні речі, всю церковну красу Київської митрополії, що постаралися й подавали давні князі на честь і пам’ять, не кажучи про золото, срібло й убори церковні “
Този пасаж част от аругемнтацията за искането на независима църква в Киив и назначаване на българинът Григорий Цамблак за митрополит. Написано е от князът на Литва – Витовт Велики – адресирано до московието.
Витовт свиква събор в Новогрудок (дн. Беларус) и през ноември 1415 г. е избран българинът Григорий Цамблак за „митрополит Киивски и на цяла Рус“ – избор без одобрение от Константинопол.
Григорий Цамблак е ученик е на патриарх Евтимий Търновски. Той става Киивски митрополит от 1415 до смъртта му през 1420г. Той е един от най-значимите църковни проповедници. Съхранител на вярата и търновската духовна школа- след падането на Търново под османска власт.
Илюстрацията е от хрониката за Констанцкия събор на Улрих Рихентал (Chronik des Konstanzer Konzils). Съборът е 1414–1418. – Често се използва за българинът – Киивски митрополит Григорий Цамблак
