Когато днес руската пропаганда разгласява за “хилядолетната история на руската държавност” и за някаква изключителна духовна мисия на Москва, тя съзнателно изтрива от историческата памет една-единствена, но изключително неудобна истина: повече от 150 години истинските владетели на Московия не са били князе от рода на Рюриковичите, а тюркско-монголските ханове на Улуса на Джучи — политическа единица, създадена от самия Чингис хан като наследство за най-големия му син Джучи и впоследствие превърната в Златната орда.
От 1237 г. до края на XIV век всички политически, икономически и военни решения на територията на Ростово-Суздалските и Московските княжества са вземани не във Владимир или Москва, а в Сарай — столицата на Златната орда, най-известната държава, произлязла от Улуса на Джучи. Московските князе са били само васали, които са държали властта чрез ярлици, издадени от хановете на Улуса. Тяхната роля се е свеждала до събиране на данъци и подчинение на ординската администрация.
Истинските “бащи” на московската държавност са именно хановете на Улуса на Джучи и по-късно — на Златната орда. Сред тях: Бату хан (1237–1255), Сартак, Берке, Менгу-Тимур, Туда-Менгу, Талабуга, Тохта, Узбек, Джанибек, Бердибек и др. Именно при Узбек Москва окончателно се превръща в главен агент на ординските интереси в Североизточна Рус. Иван Калита — верен слуга на Ордата, е утвърден от Узбек и изпълнява ролята на надзирател над другите княжества.
След 1359 г. Златната орда навлиза в период на разпад, известен като Великата замятня. Но дори и в този период фигура като беклярбека Мамай упражнява реална власт над западните земи на ордата. По-късно се появява Тохтамиш, който възстановява централизираната власт и през 1382 г. изгаря Москва, за да покаже кой е истинският господар.
Историята показва, че московската държавност не възниква в борба за независимост, а е плод на дългогодишно, последователно и полезно слугуване на Златната орда. От нея Московия наследява не само властовата структура, но и самата същност на управление: деспотизъм, централизъм, доносничество и пълно подчинение. Това е матрицата на руската автокрация, която оцелява през вековете.
Московия не произлиза от Киив — тя израства от Сарай. И не Владимир Мономах или Ярослав Мъдри са истинските предци на “руския свят”, а Бату, Берке и Узбек. Князете на Москва не се борят срещу Ордата, а се съревновават кой ще бъде най-добрият събирач на данък за нея. Тази система не изчезва, а само мутира: от ордински улус в империята на Романови, от шапката на Мономах — в фуражката на Сталин, а по-късно — във вертикалата на Путин.
Както отбелязва Володимир Билински в книгата си “Московия. Земята Моксел”:
“Суздалските и московските князе са били не повече от момчета на повикване при хановете. И хановете, и Рюриковичите са чужденци за народа на земята Моксел.”
Тази истина е неудобна за съвременна Русия, защото разрушава мита за “великата, самобитна” руска цивилизация. Но историята помни: кой е заповядвал и кой е изпълнявал. Искаш да разбереш същността на руската душа? Просто прегледай списъка с ординските ханове. Точно оттам произлизат днешните руски тоталитарни модели.
Ординската система на баскачество – директен административен контрол чрез наместници (баскаци), е ключът към разбирането на политическата генеалогия на Московия. Тази система с неограничени права за баскаците да събират данъци, наказват, доносничат и потискат всякаква автономия – се превръща в институционализирано робство. От баскаците произлизат московските воеводи, от тях опричниците на Иван Грозни, от тях – съветските НКВД-ейци, и от тях …. днешните ФСБ-агенти. Репресивният апарат остава непроменен: народът не е субект, а статистика и разходен материал.
Руската държава не е еволюирала -тя е исторически консервант, закостенял в модела на ординската тирания. И както в XIII век – с хан, така и днес .. с Путин. И както тогава … с покорен роб в огледалото.
Московия не е част от Киевска Рус, не е наследник на европейските традиции. Тя е ординско образование по произход, дух и действие. Тя не произлиза от свободата, а от надзора. Не от правото, а от ярлика. Не от народовластието, а от робовластието.
Историята не е музей. Тя е жива. И рашизмът живее не в пост-ординска, а в ординска държава с едни и същи движещи механизми на крепосничество, робство и безправие.
От Михайло Мельник
