Украинският морски пехотинец Владислав Задорин разказва за ада на руския плен, опитите за физическо и психическо унищожение, и своята мисия след освобождението — борба за тези, които все още не са се върнали у дома.
Отбраната на Змийския остров — 12 часа, които спасиха Одеса
Владислав Задорин започва военната си служба през май 2019 г. като част от 35-а отделна бригада морска пехота „контраадмирал Михаило Остроградски“. На 24 февруари 2022 г., в деня на пълномащабното руско нахлуване, той е на Змийския остров — стратегически пункт в Черно море.
„Задържахме врага за 12 часа. Руснаците планираха да атакуват Одеса от море. Тези 12 часа позволиха на украинските сили да прехвърлят резерви и спасиха града от десант“, спомня си той.
Но тази героична съпротива има цена — групата е принудена да се предаде по заповед на командира, който избира да спаси живота им.
Плен и 7 лагера: от Севастопол до Курск
След пленяването, Владислав и останалите защитници са прехвърлени първо в Севастопол, където остават две седмици. След това — с военен самолет в Курск. Следват прехвърляния в Шебекино, Старий Оскол, Валуйки, Олексиивка и отново Курск.
„На всяко ново място условията ставаха все по-тежки. Всеки лагер беше различен, но мъченията бяха еднакви.“
Изтезания, глад и психологически терор
Мъченията започват веднага. Според разказа му, побоищата и електрошоковите изтезания са ежедневие:
„Имаше ток върху гениталиите, ануса, в устата. Бутилки се чупеха в главата ми. Под ноктите слагаха игли. Беше постоянен тормоз.“
Денят започва в 6:00 с изпълнение на руския химн. Храната — три хапки черен хляб с дървени стърготини сутрин и топла вода на обяд. Вечер — нищо.
„Хранехме се с ръце. Дадоха ми 41-ви номер обувки, а моят е 45-ти. Пръстите ми започнаха да загниват. Щяха да ми ги ампутират.“
Три опита за самоубийство и провалени размени
Най-тежките моменти настъпват, когато името му не е сред размяната:
„Първия път бях подготвен, но не ме размениха. Емоциите ме погълнаха. Обвиних себе си. Опитах самоубийство. После втори и трети път.“
Аудиоекспертизи: Търсенето на „гласа на съпротивата“
Владислав е подлаган на 8 различни аудиоекспертизи, за да бъде идентифициран като човекът, изрекъл известната фраза: „Руски военен кораб, иди на…“.
„Караха ме да чета руски приказки. Всеки път сменях интонацията, опитвах да ги заблудя.“
Здравословни последици и инвалидност
Поради липсата на вода, Владислав развива камък в жлъчката. Налага се хирургична намеса. Черепно-мозъчна травма, увреждане на гръбнака и пръстите на краката му носят официална инвалидност — трета група.
Той губи 60 килограма от телесното си тегло – от 120 кг остава едва 60.
Обмяна и завръщане на 3 януари 2024 г.
На 1 януари 2024 г. му съобщават, че е включен в списъка за размяна. Два дни по-късно е освободен. Споменът от този момент остава завинаги:
„Зададоха ми въпрос за размера на дрехите. Разтреперих се. Камерата се оживи. Всички ми диктуваха номерата на близките си, за да им предам, че са живи.“
Нов живот: от пленник до международен представител
След освобождаването си, Владислав не напуска фронта — той просто сменя бойното поле. Става представител на Украйна в международни платформи и участва в инициативи като Break the Fake и Wings for Ukraine.
„Сега съм гласът на тези, които още са в плен. Разказвам какво се случва, показвам лицето на руската пропаганда. Работим всеки ден за една цел — Победа.“
Източник: Суспільне Одеса
