През уикенда унгарски и румънски крайно десни политици направиха изявления, в които поставиха под въпрос териториалната цялост на Украйна.
Претенции към украински територии изказаха не някакви пълни маргинали, а политици, представени в парламентите на своите страни, и имащи някакво влияние върху управлението.
В същото време тези изявления могат да приближат момент, в който суверенитетът на самите Унгария и Румъния ще бъде застрашен.
Какво се знае за политиците и партиите, които така синхронизирано заявиха за желанието си да получат украински територии? Колко влиятелни са те и защо огласиха подобни скандални желания?
“Желаната Закарпатска област”
На 27 януари крайнодясната унгарска партия “Наше отечество”, която има фракция в парламента, проведе своя конгрес. Нейният лидер Ласло Тороцкаи заяви, че ако “държавността на Украйна престане да съществува в резултат на войната”, тяхната политическа сила ще претендира, че Закарпатието принадлежи на Унгария.
В същото време той призова за започване на мирни преговори в най-кратки срокове и прекратяване на войната, което е в унисон с традиционната реторика на правителството на Виктор Орбан.
Това не е първият път, в който Тороцкаи се изказва срещу Украйна. През ноември 2022 г. той публикува в социалните мрежи снимка от среща между полски и унгарски граничари на контролно-пропускателен пункт в Карпатите през 1939 г. Това се случва след разделянето на Чехословакия, когато Унгария унищожава Карпатска Украйна и поема контрола над Закарпатието. Тогава Тороцкаи пожела възможно най-бързо възстановяване на общата полско-унгарска граница.
След публикацията, говорителят на МВнР на Украйна Олег Николенко нарече изказването на Тороцкаи неприемливо и призова Будапеща да осъди забележките на унгарския депутат.
Ново изявление на Тороцкаи се появи в навечерието на посещението на унгарския външен министър Петер Сиярто в Ужгород. На 29 януари Сиярто проведе разговори в Ужхород с украинския външен министър Дмитро Кулеба и началника на Администрацията на президента Андрий Ермак, предизвикани от възникналите спорове между двете страни, по-специално относно правата на унгарското национално малцинство.
В резултат на срещата страните се споразумяха да създадат специална комисия под егидата на Министерството на външните работи, която да представи конкретни предложения за разрешаване на споровете в срок от 10 дни.
Разговорите се проведоха на фона на опитите да бъде убедена Унгария да не блокира пакета от помощи на ЕС за Украйна в размер на 50 млрд. евро.
Може би не е случайно, че изявлението на Тороцкаи за Закарпатието и необходимостта от постигане на мир във възможно най-кратък срок дойде в навечерието на посещението на Сиярто.
Партията на Тороцкаи традиционно заема дори по-десни позиции от управляващата “Фидес” на Виктор Орбан и може да си позволи реторика, която управляващата партия не може да използва. В същото време по някои въпроси “Наше отечество” е ситуативен съюзник на “Фидес”, тъй като подкрепя анти имиграционната и евроскептичната политика.
Винаги са съществували Настроения за връщане на някои от териториите, загубени от Унгария в резултат на Трианонския договор от 1920 г. И те се отнасят не само за Закарпатието, но и за територии, които сега принадлежат на Румъния и Словакия.
Унгарските политици често могат да бъдат чути да говорят за “трианонската травма” на унгарската нация, но само крайната десница може да повдигне на глас въпроса за връщането на някои територии. Това е шанс за тях да съберат повече гласове от националистически настроените избиратели на изборите – през юни в Унгария ще се проведат избори за Европейския парламент.
Защо се говори за териториални претенции в Румъни
Приблизително същата предизборна мотивация доминира в изказването на лидера на румънската крайнодясна партия “Алианс на обединените румънци”, сенатор Клаудиу Тарзиу, който на 28 януари призова за “реинтеграция” на румънската държава в нейните “естествени граници”.
“Северна Буковина не трябва да бъде забравена! Южна Бесарабия не трябва да бъде забравена! Земята на Херц, Закарпатието, всичко, което е било и е румънски народ, трябва да се върне в границите на същата държава!”, заяви той по време на реч в Яш, пише румънското издание antena3.
По време на войната Румъния се превръща в един от най-важните партньори на Украйна, който осигурява логистиката както за доставките на оръжия, така и за доставките на украински стоки за износ на световния пазар.
За разлика от Унгария, отношенията на Украйна с Румъния, чието правителство е съставено съвместно от социалдемократите и десните либерали, могат да се определят като отлични.
През 2024 г. обаче в Румъния ще се проведат президентски и парламентарни избори, както и избори за Европейски парламент. Най-силните партии са центристките и десните партии, които подкрепят сътрудничеството с Украйна.
Крайно десните политически партии обаче се опитват да получат възможно най-голяма подкрепа и затова използват реториката за възраждане на Велика Румъния – поне в границите на Кралство Румъния от 1918-1940 г. То е включвало териториите на днешна Молдова, Чернивицка област, Буджак (южната част на Одеска област) и Змийския остров.
Използването на реториката за възстановяване на Велика Румъния не е нещо ново в румънската политика. В периода 1996-2008 г. голямо влияние в страната имаше партията “Велика Румъния”, оглавявана от Корнелиу Вадим Тудор, която обещаваше да върне загубените в резултат на Втората световна война Молдова, Буковина и Буджак. Тази партия процъфтяваше през най-трудния в икономическо отношение период от историята на посткомунистическа Румъния.
През 2000 г. Тудор получи 33% от гласовете на втория тур на президентските избори в Румъния. Въпреки това той не успя да спечели властта, а с присъединяването на Румъния към ЕС през 2007 г. влиянието на партията напълно изчезна. Темите за корупцията, икономиката и масовата младежка миграция изтласкаха идеите на ултранационалистите на заден план.
Едва през 2020 г., в разгара на кризата с коронавируса, крайно десният Алианс за обединение на румънците, който отново започна да използва реториката за възстановяване на Велика Румъния, успя да влезе в парламента, след което се разцепи.
И сега две партии се борят за привържениците на крайната десница – Алиансът за обединение на румънците (AUR) и партията SOS, оглавявана от Диана Шошоака, която поиска Украйна да се откаже от териториите на Буковина и Буджак. Тя е обект на санкции в Украйна.
Бумеранг, който може да удари по тях самите
Според последното проучване на общественото мнение 18% от румънците са готови да гласуват за AUR, а 6% – за SOS. Това означава, че всеки четвърти румънец е готов да гласува за политици, които предлагат възраждане на Велика Румъния.
Популярността на идеята за обединение с Молдова е много по-висока. През януари 2022 г. 74% от румънците подкрепят тази идея, а 21% са против нея, според допитване на Inscop. В самата Молдова обаче само около една трета от населението подкрепя тази идея.
Като цяло не е изненадващо нарастването на популярността на крайнодесните по време на икономическите кризи, предизвикани от пандемията от коронавирус и войната на Русия срещу Украйна. Дори и в по-благополучните времена в много европейски страни имаше част от населението, която смяташе, че е загубила или поне нищо не е спечелила от глобализацията, присъединяването към ЕС и т.н. И сега тази недоволна част от населението се е увеличила.
Обаче идеите, които те пропагандират, всъщност могат да нанесат удар по сигурността на тези страни. В края на краищата териториалното разпадане на Украйна, което те насърчават, ще доведе руската армия до границите на Румъния и Унгария. И тогава тези страни ще се окажат на предната линия на конфронтацията с Русия или ще трябва да се подчинят на нейното политическо влияние, както беше по време на Студената война.
А Закарпатието, за което мечтае унгарската крайна десница, Буковина, Молдова и Буджак, които са мечтата на румънската крайна десница, могат да бъдат завзети от руската армия, чиито възможности са много по-големи от тези на армиите на Унгария и Румъния.
Сами по себе си териториални претенции към Украйна подкопават принадлежността на тези държави в ЕС и НАТО, които признават целостта на украинската територия, отслабват тези съюзи и намаляват вероятността системата за колективна сигурност да бъде приложена в случай на заплахи за суверенитета или целостта на Румъния и Унгария.
В историята има ярък пример за това как пренебрегването на агресията срещу съсед и желанието за участие в подялбата на неговата територия се превръщат във фиаско за междувоенна Полша.
През октомври 1938 г. Полша не подкрепя Чехословакия по време на противостоянето с Германия и подписването на Мюнхенското споразумение, а вместо това анексира Тешинска Силезия – територия с площ 805 кв. км, която дълги години е спорна между двете държави.
Това обаче не спасява самата Полша от съдбата на Чехословакия, която германските и съветските войски разгромяват и поделят през септември 1939 г.
Автор: Георгий Ерман
Превод: Desislava Jovanovich
