Да, това е хипертрофирана форма на карго-култ, да – това е пропагандистка показност. Но мина по-малко от година, откакто севернокорейски войски взеха участие в боевете в Курска област, и Ким Чен Ун не само открито го призна, но и го възхвали.
Лидерът на КНДР лично посрещна ковчези с телата на загинали севернокорейски военнослужещи. Разбира се, показаха не всички – жертвите са в пъти повече. Но въпросът е: кога Путин някога е срещал „елита̀та“ на Русия в ковчези?
Ким Чен Ун разговаря с офицери, участвали в операциите, със семейства на загинали, с войници. И макар емоциите да изглеждат режисирани – в КНДР плачът и благодарността към диктатора са част от официалния театър – тази инсценировка изглежда по-„човешка“, отколкото бездушната руска пропаганда, където смъртта на хиляди се свежда до суха формулировка: „Благодарим ви, Владимир Владимирович“.
И най-важното – Путин години наред отричаше очевидното: присъствието на руски войски в Крим, Донбас и Луганск. Ким Чен Ун много по-бързо и много по-помпозно призна участието на своите войници в Курска област.
Това по никакъв начин не прави севернокорейския диктатор по-малко жесток и престъпен – той заслужава същата отговорност, както всеки тиранин. Но трябва да се признае: в политическия театър Ким демонстрира повече „смелост“, отколкото Путин, който предпочита да се крие зад лъжи и мълчание.
Още по-показателно е, че пропагандният клип на централната телевизия на КНДР представя Северна Корея като „спасител на Русия“. До какво унижение се е докарал Кремъл – от позицията на империя до ролята на зависим, който получава помощ от гладния, босоног и мизерен „съюзник“. Генералните секретари на СССР, които някога гледаха на Пхенян отвисоко, днес биха се въртяли в гробовете си, осъзнавайки докъде доведе Русия политиката на Путин.
Най-парадоксалното е, че самите руснаци сега с възторг споделят тези кадри на севернокорейската пропаганда. Дали осъзнават колко унизително и жалко изглежда това?
Авторски текст на Александър Коваленко
