През последната седмица наблюдавахме как Доналд Тръмп всячески се опитваше да форсира събитията, свързани с преговорния процес за някакъв „мир“ във войната между Украйна и Русия, като напълно игнорираше европейската страна. Дори днешните изявления на специалния представител на президента на САЩ по въпросите на Украйна и Русия – Кийт Келог – на Мюнхенската конференция по сигурността директно засягаха въпроса за участието на Европа в преговорния процес, а той отговори – не.
На практика, САЩ напълно съзнателно игнорират ролята на Европа и дори повече – дистанцират се от идеята за участие на европейските представители в преговорите.
В този контекст, напълно неочаквано (а може би не чак толкова) изявление направи външният министър на Китай Ван И, който заяви, че Европа трябва да се присъедини към мирните преговори за Украйна.
При това Ван И подчерта, че европейските държави трябва да играят ключова роля в този процес.
Изненадващо ли е, че Китай застана на страната на Европа? Или всъщност не?
Китай в момента е в пълна готовност за икономическа война със САЩ 2.0. Следващите четири години световната икономика ще се развива в постоянна треска под съпровода на това противопоставяне. За Китай става все по-важно да подкрепя онези сили, които са недоволни от действията на САЩ.
Затова, въпреки че през последните три години Китай се превърна в спасителен пояс за Русия, доставяйки технологии и контрабанда в обход на санкциите, на геополитическата сцена Пекин избира подкрепата на Брюксел, за да се противопостави на Вашингтон.
Така че целият процес на „чертаене с вили върху водата“ – какъвто беше всичко, което наблюдавахме през последната седмица относно мирните инициативи на Белия дом – сега е придружен от първите удари в рамките на бъдещето икономическо противопоставяне между САЩ и Китай.
Може би това е просто още едно изявление сред многото други през последните дни, но зад него може да стои импулс за формиране на коалиции по интереси. Не можем да кажем, че това е лошо за нас – в известен смисъл то създава конкуренция на сцената, на която Доналд Тръмп няма да се чувства като единствен доминиращ играч.
Най-важното е да умеем да се възползваме от създаващата се ситуация.
