Кладенецът на Христо Ботев в село Задунаївка: история и бъдеще

В покрайнините на Задунаївка, община Арциз, се намира място, където историята се преплита с легендата – кладенец, наречен на името на българския поет Христо Ботев, който известно време е живял в селото. Някога пътеки са водели до него, ехтели са гласовете на местната младеж, а изворната вода е утолявала жаждата на пътници. Днес обаче кладенецът на Ботев е изпаднал в забвение. Журналистка от интернет изданието „Махала“ посети това историческо място, за да разбере дали има шанс то да бъде възродено и историческата му значимост възстановена.

Преди пристигането на Ботев кладенецът се е наричал „Станчовото кладенче“

В източната част на Задунаївка се намира място, което с времето е останало извън полезрението на хората. Преди до него са водели утъпкани пътеки и пътища, но днес природата постепенно си ги връща обратно.

Става дума за кладенеца, който народът нарича „Ботевото кладенче“. Изкачвайки се на висок хълм с живописна гледка към Задунаївка и реката Киргиж-Китай, може да се стигне до яра, който през XIX век е носил името „Станчовото дере“ – на името на жител на селото на име Станчо.

Преди Христо Ботев да дойде в Задунаївка, кладенецът в това дере е бил наричан „Станчовото кладенче“, а впоследствие е преименуван в негова чест. Той е осигурявал селото с чиста изворна вода и е бил любимо място за срещи на местната младеж. Всеки ден девойки идвали с ведра на кобилици, за да налеят вода, а момците ги чакали там, използвайки възможността за разговор и запознанства.

Защо Ботев е обичал това място?

Именно събитията, свързани с престоя на Христо Ботев Петков в Задунаївка, правят това място толкова специално. Спомените за онези времена се предават от поколение на поколение, запазвайки живата памет за присъствието му.

За самия Ботев това място придобива особено значение след като се запознава с красивата Елена Колева Дучева по време на традиционни младежки вечеринки (седянки). В книгата на Василь Ненов „Задунаївска бувальщина“ Елена е описана като най-красивата девойка в селото – с плитка до петите, която пленила сърцето на Христо от пръв поглед. По-късно двамата често се срещали при „Станчовото кладенче“, където Елена идвала за вода. Там се събирала и друга младеж, която дълго си разказвала истории, а понякога момците си устройвали борби.

Ботев също водел тук учениците си, които в събота обучавал на военно дело в гората край „Станчовото дере“. Сред тях бил и местният младеж Сава Терзи, който също се надявал да спечели сърцето на Елена Дучева.

Дуелът със Сава Терзи

На Гергьовден Христо Ботев донася на кладенеца стихотворение, написано за Елена – „На кладенче, на изворче“. По спомените на близкия му приятел Никола Сариогло, Сава Терзи научава за намерението на поета да подари стихотворението на любимата си и, обзет от ревност, го предизвиква на двубой. Ботев се опитва да откаже и да го усмири с думи, но Сава е непреклонен. Въпреки силата и внушителния вид на Сава, Ботев побеждава и успява да подари стихотворението на Елена.

„На кладенче, на изворче“ (откъс):

Снощи отидох на кладенчи
Зор зорничке, зор за вода
На кладенче, на изворчи
Зор зорничке, зор за вода

Там заварях мамо момък
Зор зорничке, зор за вода
Там си поях ранен кон
Зор зорничке, зор за вода

Ранен коня ажимия
Зор зорничке, зор за вода
С мойто либе приказвахме
Зор зорничке, зор за вода

Мойте му думи думаши
Зор зорничке, зор за вода
Мой пръстен му даваши
Зор зорничке, зор за вода

(от книгата „Очерки истории села Задунаївка“ на Н. В. Малев)

Обиден от поражението и изпълнен с желание за отмъщение, Сава пише донос срещу Ботев, обвинявайки го в организиране на революционна дейност и разпространение на забранена литература. Няколко дни по-късно Христо Ботев е принуден да напусне Задунаївка завинаги.

Какво е състоянието на паметника днес?

Още преди няколко десетилетия кладенецът на Ботев бил поддържан – имал покрив, плътно затварящ се капак, а вътре бистра изворна вода.

Така е изглеждал кладенецът в началото на 90-те години

Днес ситуацията е коренно различна. Изворът е пресъхнал, кладенецът е изоставен – засипан с боклуци, покривът и капакът са разрушени, едната му страна е подкопана и конструкцията се срутва. Боли да се наблюдава как една частица от историята и народната памет запада.

„Това място е пропито с история и духа на миналото. Природата тук е чудна, а аурата – особена. Разбира се, състоянието на кладенеца днес натъжава, защото той е свързан не само с живота на великия Ботев, но и с историята на предците ни. Но трябва да вярваме, че паметта за това място няма да изчезне и то ще възкръсне за нов живот“, казва Ирина Данева, директорка на музея на Ботев.

Надежда за възстановяване

Наскоро се появи надежда за възстановяване на тази историческа забележителност. Председателят на ГO „Възраждане на Бесарабия“ Павел Гафинец обяви началото на реставрацията на кладенеца на Ботев. Меценатът планира в близко време да го почисти от отпадъци, да укрепи конструкцията, да извърши външно оформление и да облагороди околността. Проектът дава шанс това място да върне историческата си значимост и да запази паметта за бъдещите поколения.

„Приятели, целта на моето посещение в село Задунаївка е кладенецът на Христо Ботев. Планираме да го реставрираме и възстановим историческото му значение. Нашето сдружение се занимава с възстановяване на такива исторически паметници в цяла Бесарабия“, казва Павел Гафинец във видеообръщението си в социалните мрежи.

Източник: Mahala