4.08.2024 07:00
Засега няма официално потвърждение, че F-16 вече е в Украйна, но различни видове почти официални ресурси съобщават, че това е така. Паралелно в информационното поле започнаха да се появяват скептични мнения – от „дадоха ни твърде малко F-16, те няма да решат нищо“ до „дадоха ни толкова стари F-16, че руската авиация ще ги разбие“. По първия въпрос съм писал много пъти; време е за втората „мъдра“ мисъл. Но да караме подред.
Новината за прехвърлянето на многофункционални изтребители F-16 от европейски страни в Украйна през миналата година възбуди експертните кръгове е от двете страни. Бяха изложени редица версии за това как ще преминава противопоставянето между ВВС на Украйна и руските ВКС, предвид възможностите на американския и руските самолети.
Във всяка от оценките, на които се натъкнах, почти във всеки случай имаше пристрастност и дърпане на одеялото към своята страна. Това изглежда доста неуместно предвид факта, че в повечето случаи анализът беше ограничен до банално сравнение на характеристиките на самолетите и крайно ограничени изводи, че във формата на въздушен бой този или онзи самолет ще бъде по-добър, тъй като характеристиките му са с една или две цифри по-високи от тези на неговия конкурент.
Бих искал веднага да отбележа, че класически въздушни битки, както повечето си представят, между F-16 и неговите руски антагонисти няма да има. Използването на изтребителя ще има малко по-различна функционалност, така че никой няма да види никакъв „Top Gun“ в небето над Украйна. Но щом в повечето случаи всички сравнения се свеждат до техническите характеристики и кой какво има „повече“, нека започнем с този подход.
F-16 против всех
F-16 срещу всички
Съперници на F-16 от страна на ВКС на РФ могат да бъдат самолети от най-различни типове и предназначения – това са Су-27/30/35, Су-34, Су-57, МиГ-29/31/35. Като цяло да бъде сравняван F-16 със Су-35 или Су-57 е фундаментално неправилно, тъй като в своя клас той е лек изтребител, който съответства на МиГ-29/35.
Но все още много хора забравят това, че бойните самолети се делят на изтребители, леки и тежки, фронтови бомбардировачи, прехващачи и др.
Колкото и странно да изглежда, в ред от най-важните бойни показатели, по-специално в обхвата на фиксация и проследяване на целта на РЛС, всички руски самолети имат на практика еднакви възможности.
Сигурен съм, че експертите сега ще скочат от диваните и ще възкликнат: „Какви глупости говориш?!“ И те ще бъдат прави по свему, защото, както знаете, РЛС “Барс”, която е монтирана на Су-30, е с максимален обхват на откриване на целта 150 км, при РЛС “Заслон-М” на МиГ-31БМ е 320 км, а на РЛС “Ирбис” на Су-35 – 400 км! Различни самолети, различни радари, различни тактико-технически характеристики! Но на практика не е така.
F-16 – стар, но виждащ
Когато четете работните характеристики на някой радар, обръщате внимание на сухия показател на цифрите, например РЛС “Заслон-М”, установена на МиГ-31БМ – 320 км. Но малко хора знаят, че тези стойности могат просто да бъдат изметени и изхвърлени в кошчето, тъй като те също се влияят от редица фактори, свързани с техническите характеристики на вражеския самолет. По-специално, показателят на неговата ефективна площ на разсейване (ЕПР).
Показателите за РЛС “Заслон-М” са изчислени и дадени въз основа на ЕПР на противника 15 m², но в същото време EПР на F-16 е, внимание, 1,2-5 m²! В зависимост от редица фактори, три или повече пъти по-малко от индикатора, за който е проектиран РЛС “Заслон-М”. Между другото, МиГ-31БМ, според различни източници, има ЕПР от 16 m² или повече, а Су-27 – 15 m².
Не трябва да се забравя и това, че по времето на СССР и в съвременна Русия радарите за авиацията са тествани в конфронтация със същите съветски самолети, и следователно тактико техническите характеристики са получени от показателите за противостояне със съветска техника, а не западна.
На свой ред Украйна ще получи от своите партньори старата версия на изтребителя F-16A Block 15, подобрена до модификацията F-16AM. Повечето руски експерти злорадстваха по този повод, а някои от украинските изпаднаха в депресивно състояние, защото самолетите F-16A Block 15 наистина са стара версия. А за факта, че модификацията AM е оборудвана с радар APG-66(V)2A, някак си никой не се сети.
Заслужава веднага да се отбележи, че максималният обсег на откриване на целта на радара APG-66(V)2A е до 130 км, което го прави с по-ниски възможности от повечето руски радари по техните чисто технически характеристики, но като се вземе предвид ЕПР на целта, внимание, 3 m²!
Тоест руските самолети в радара F-16 гарантирано ще светят като коледна елха на разстояние до 130 км, докато F-16 няма да свети на заявените 150, 320 и 400 км.
Трябва също да се спомене, че F-16AM, независимо, че е стар в сравнение с F-16C/D, все пак има много по-мощни електронни изчислителни характеристики в сравнение с руската авиация. Тоест американецът много по-бързо обработва получената радарна информация и има много по-висок коефициент на откриване на целите, за разлика от руските самолети.
В резултат на това можем да кажем, че в конфронтация с руски бойни самолети, F-16 има на практика равни шансове по отношение на откриването на целите. Руските самолети в тази категория нямат някакво тотално и неизбежно предимство пред американските. Но какво да кажем тогава за средствата за поразяване на цели?
F-16 и средства за поразяване
От първите дни на появяването на информацията за прехвърлянето на F-16 в Украйна руската пропаганда трескаво убеждава потребителите на информационния fast food, че тези американски изтребители ще се чупят като ядки с ракети клас въздух-въздух Р-37.
На пръв поглед това не изглеждаше като празна заплаха, тъй като според декларираните технически характеристики на тази ракета обхватът за поразяване на цел е от 200 до 300 км. Освен това по време на пълномащабна война в Украйна беше потвърдено поразяването на украински изтребител МиГ-29 от руския прехващач МиГ-31БМ на разстояние 213 км.
В същото време е добре известно, че основното далекобойно средство за унищожаване на въздушни цели на F-16 е ракета AIM-120D с обсег 180 км. Значи по средства за поразяване Русия е напред?
Не е точно така, и за да разберете защо, трябва да прочетете изложението по-горе за кой кого пръв ще види. При сегашните условия F-16 и MiG-31BM имат почти еднакви шансове да се видят и осъществят пуск не на недостижими, доминиращи за противника дистанции, а на напълно равностойни.
Тоест, може да имате ракета и за хиляда километра, но все едно можете да я използвате само за 100-150 км.
Очаквам възмущението на експертите: „Ама три абзаца по-горе вие сами написахте, че Р-37М е свалила украински МиГ-29 на разстояние 213 км!“ Вярно, но това е МиГ-29 със съветска ЕПР от 5 до 15 м², а не F-16.
Освен това в тази история с R-37 има още един нюанс – руският МиГ-31БМ е подкрепен по въпросите на фиксирането и проследяването на целта от самолет A-50 AWACS. Само благодарение на този допълнителен инструментариум руският прехващач успя да постави такъв рекорд за поразяване на въздушна цел.
Но, както знаете, напоследък А-50 не летят близо до зоната на бойните действия в Украйна и не могат да осигуряват подкрепа на руската тактическа авиация.
По този начин, Украинският F-16AM ще бъде практически с равни възможности с най-опасните руски МиГ-31БМ, тъй като обхватът на техните радари практически ги довежда до паритет поради свързани фактори. В конфронтация със Су-27/30/34/35, както и МиГ-29/35 украинският американец ще има или превъзходство, например над Су-27/30 и МиГ-29, или равни възможности със Су-34/35 и МиГ-35. Въпреки че е възможно и обратното, защото има още един нюанс.
F-16 и самолетите за далечно радиолокационно откриване и насочване
По-горе споменах, че ефективното поразяване на МиГ29 на украинските ВВС от руска ракета Р-37, изстреляна от МиГ-31БМ на разстояние 213 км, стана възможно благодарение на подкрепата на самолет за далечно радиолокационно откриване и насочване А-50, но сега те не летят. От друга страна, ако руските ВКС се страхуват да вдигнат своите A-50 във въздуха, Украйна получава свой собствен коз в ръкава си!
Както е известно, Украйна ще получи от Швеция два самолета за далечно радиолокационно откриване от Швеция – Saab 340 AEW&C, оборудвани с радар PS-890 Erieye AEW с ФАР, работещ в S-диапазона 3 GHz / ~ 10 cm с максимален обхват на откриване на цел с ЕПР до 15 m² – 450 km, с ЕПР 5 m² – 360 km, с ЕПР до 5 m² – до 200 km.
По този начин, Saab 340 AEW&C AWACS, летящ в безопасната зона, е в състояние в тандем с F-16 да разкрие пълната функционалност на изтребителя, без да го излага на риск от поразяване дори и от най-опасния от всички руски боен самолет от най-опасната руска ракета въздух-въздух.
В допълнение, във функциите на Saab 340 AEW&C влиза и откриване на наземни обекти с радиоизлъчване, тоест радарни системи за ПВО. Благодарение на това самолетът AWACS може не само да предупреди F-16 за определени рискове и опасни зони, където може да се намира противниковата ПВО, но и но и да подсказва накъде да бъдат насочвани средствата за поразяване въздух-земя.
Благодарение на Saab 340 AEW&C изтребителят F-16 ще може да се чувства в украинското въздушно пространство не само на равна нога срещу заплахата от руски бойни самолети, но и да има превъзходство над тях. Без самолет AWACS възможностите на бойните самолети в някои случаи ще бъдат равни.
Ето защо е неоспоримо важно придружаването на изтребителя F-16 от Saab 340 AEW&C. Но трябва да се знае, че за съветските изтребители като МиГ-29 или Су-27, които са на въоръжение във ВСУ, Saab 340 AEW&C няма да бъде толкова полезен, тъй като съветската авиация не разполага с терминали за обмен на тактическа информация Link 16, които осигуряват ефективността на обмена на данни между самолета AWACS и F-16. За МиГ-29 и Су-27 ще е необходимо да се добави още едно свързващо, транзитно звено в тази верига, поради което ще пострада оперативността на обмена на информация между Saab 340 AEW&C и съветските изтребители.
Изводи
Всъщност старият F-16AM не е толкова лош, колкото съобщават експертите, които работят предимно със сухи цифри от техническите характеристики в Уикипедия, оставяйки без внимание спецификата и особеностите на работата с тези характеристики.
В Русия към днешна дата няма бойни самолети, с които F-16AM да не се чувства равен, а срещу някои като може да се отбележи и превъзходството му.
Но в тандем със Saab 340 AEW&C, изтребителят F-16AM разкрива в пъти своите възможности, превръщайки се в сериозна заплаха дори за най-опасните руски прехващачи.
Разбира се, руските окупационни сили могат да рискуват и да се върнат към практиката да използват A-50 във въздушното пространство. Но дали ще се осмелят, като се имат предвид минималните рискове за украинския Saab 340 AEW&C и изключително високите за руските самолети ДРЛО? Въпросът, струва ми се, е риторичен.
Превод: Desislava Jovanovich
Източник: Александър Коваленко специално за war.obozrevatel.com
