Истинското „голямо настъпление“ на РОВ започна на 10 октомври 2023 г. с Авдиевската офанзива, веднага след края на лятната контраофанзива на ВСУ. Оттогава насам настъпателните действия не са прекъсвали — те просто преминават от една фаза в друга.
В момента се намираме във фазата на лятната кампания от 2025 година. След 60 дни ще започне следващият етап — есенно-зимната фаза 2025–2026. И нека си кажем откровено: с оглед на дъждовете, студа и снеговалежите, това не е най-благоприятното време за настъпление, особено когато войските не са технически подготвени.
Няма нищо ново — просто продължение на вече започнатото преди 1 година и 9 месеца. Но нека се запитаме: какво постигна РОВ за това време, какво спечели и какво изгуби?
На 10.10.2023 г. под руска окупация бяха 64 440 км² от украинска територия. Към днешна дата — 14.07.2025 г. — тази площ е 70 014 км². С други думи, за почти две години РОВ успяха да завземат още 5 574 км². Това е колкото Бруней или Тринидад и Тобаго. Или два Люксембурга. Но и по-малко от Чернивецка област.
За същия период загубите на РОВ са:
- Личен състав: 756 330 души
- Танкове: 6 315
- Бойни бронирани машини: 13 982
- Артилерийски системи: 23 772
Можем да изброяваме и други категории, но дори само тези данни говорят ясно. Русия е изгубила толкова хора, колкото населението на Мордовия или Амурска област, а е завладяла територия с мащаба на Ингушетия плюс Санкт Петербург.
Още през 2024 г. Русия бе принудена да потърси помощ от Северна Корея поради остра липса на човешки ресурси за продължаване на т.нар. Курска операция. И проблемът не е само в хората.
„Голямото настъпление“ доведе до катастрофален недостиг на тежка бронирана техника. Днес руските войски водят боеве като пехота, превозвана с леки транспортни средства — бъгита, мотоциклети, лади… дори магарета. Не по собствено желание, а поради пълното изчерпване на съветските резерви, на които се крепеше руският ВПК.
Толкова артилерия е унищожена, че Русия вече буквално измолява САУ, РСЗО и дори миномети от КНДР.
И при всичко това: за 1 година и 9 месеца РОВ не превзе нито един областен център, не затвори нито една административна граница, не овладя нито един стратегически град. От Авдиевка към Покровск и Константиновка настъплението е напреднало само с 30–45 км, а към Днепропетровска област — до 65 км.
Такъв е резултатът от руската „голяма офанзива“ — армия, превърната в самоубийци на мотоциклети и велосипеди, молеща се за артилерия и щурмовици от КНДР. А в Москва все още бълнуват за превземане на Херсонска, Донецка и Запорожка област… само след 60 дни.
Колко жалко и жалко изглежда всичко това.
Военен анализ от украинския експерт Александър Коваленко
