© Виталий Портников
Думите на полския президент Анджей Дуда, че Украйна ще може да си върне контрола над Донбас, но едва ли над Крим, тъй като анексираният полуостров е „специално място“, станаха едно от най-резонантните изявления в последно време. На тях незабавно отговориха както посланикът на Украйна в Полша Василий Зварич, така и министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски. Самият Дуда тогава трябваше да обяснява позицията си в социалните мрежи и да напомня, че се застъпва за възстановяването на териториалната цялост на Украйна без никакви изключения.
И наистина, точно за това говори президентът на Полша още през август миналата година, на пленарното заседание на Кримската платформа. Тогава Анджей Дуда каза, че ако Русия успее да запази контрола над Крим, товa ще промени световния ред.
„Деокупацията на Крим и пълното възстановяване на териториалната цялост на Украйна е необходима предпоставка не само за сигурността в Черноморско-Азовския басейн, но и за стабилността на глобалната архитектура за сигурност“, подчерта тогава полският президент. И все пак през август 2023 г. това беше реч, написана от спийчрайтъри и съгласувана като официална реч на държавния глава. А сега чухме думите на президента Дуда в интервю: полският президент говореше сякаш от първо лице. И точно това обстоятелство ни позволява да говорим за много често срещана „кримска грешка“, която всъщност позволи на руския президент Владимир Путин не само да анексира Крим, но и да срещне доста предпазлива реакция от страна на цивилизования свят. Путин наистина разруши световния ред, но Западът не бързаше да го признае, защото искаше да се успокои с мисълта, че става дума за „специално място, включително по исторически причини“, по думите на Анджей Дуда.
Но мисля, че Путин анексира Крим не защото става въпрос за „специално място“, както мнозина на Запад си мислеха тогава, а просто защото можеше.
Сега подобна процедура за анексиране е приложена към Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области на Украйна. В Русия вече никой не говори за “сакралност“. Херсонската и Запорожката област бяха “присъединени“ не защото са искали да „спасят жителите на Донбас“, а защото можеха. Това изглежда е същината на случващото се. И ако започнете да обяснявате едното анексиране с „исторически обстоятелства“, а другото „просто“ с резултатите от агресия, тогава съм сигурен, че можете да попаднете в поредния капан на Путин.
Всъщност ситуацията е изключително проста. Русия унищожи международното право, когато нейният президент реши да анексира територията на друга държава. Сигурен съм, че няма и не може да има разлика между Крим и другите региони на Украйна.
Проблемът с окупираните територии няма политическо решение, тъй като Кремъл изобщо няма да се откаже от резултатите от анексията, освен това те наричат Херсон или Запорожие не областни центрове в Украйна, а градове, „контролирани от украинския режим“, тоест те дори формално не признават украинския статут на територии, които не можаха да окупират.
Ако украинската армия успее да освободи в обозримо бъдеще само част от територията, окупирана от Русия, или войната ще продължи за дълго време на сегашната демаркационна линия, това не означава признаване на претенциите на Русия към чужда земя. Световната общност, сигурен съм, трябва да отхвърли самата процедура на анексиране – в противен случай готовността да се окупират и анексират чужди територии ще се разпространи като тумор.
И това, което със сигурност няма значение в случая, са „историческите обстоятелства“. В крайна сметка Руската империя включва не само Крим, но и почти цялата територия на съвременна Украйна и по-голямата част от територията на съвременна Полша. И Аляска, между другото, също – защо пък не се обяви този американски щат за “сакрална територия”, което руските шовинисти не се уморяват да правят?
Затова, когато става въпрос за граници, аз съм сигурен, че трябва да мислим за международното право и нарушените задължения, а не за „исторически обстоятелства“. Защото говоренето за „обстоятелства“ е първата стъпка към оправдаването на агресията и анексирането.
Източник: Виталий Портников специално за Крим Реалии
