Митовете, дезинформацията и опасната радикализация на публичния дебат за Република Северна Македония
Последните изказвания от трибуната на Народното събрание на Република България, съдържащи внушения за „силово присъединяване“ на Република Северна Македония и за „връщане“ на територии като Южна Бесарабия, бележат качествено нова и тревожна ескалация в българския публичен дискурс. Това вече не е въпрос на исторически интерпретации или политическа реторика, а проблем, засягащ националната и регионалната сигурност, международната отговорност и институционалната зрялост на държавата.
1. Историческите митове като политически инструмент
Значителна част от тази реторика се опира на митологизирани представи за т.нар. „историческа собственост“, които не издържат дори на елементарна историко-правна проверка. Поставено в перспектива, разбираема за всеки европейски наблюдател, фактите изглеждат така: в рамките на приблизително последните 700 години България е упражнявала реален държавен суверенитет върху територии от днешна Северна Македония за около три години, плюс още приблизително три години военна окупация в условията на световна война. За всеки чужденец това говорене за български исторически земи изглежда повече от нелепо…
Това са общо 3 години/ три години опит за Анексия на Македония .. за последните седем века. Именно тази цифра следва да се има предвид, когато се използват гръмки фрази за „исторически земи“, „право на притежание“ и дори призиви за война и убийства, които зачестяват в Република България.
По отношение на Бесарабия историческият факт е още по-еднозначен: българската държава никога не е упражнявала суверенитет върху тази територия. В този смисъл говоренето за „връщане“ не описва историческа реалност, а създава политическа фикция, целяща мобилизация чрез страх и обида.
2. Проверими факти срещу фабрикувани твърдения
В публичното пространство – особено в социалните мрежи – системно се разпространяват неверни твърдения за масови побои над българи, забрана на българския език, държавна политика на репресии и етническа дискриминация в Република Северна Македония и в Украйна.
Нито едно от тези твърдения не е потвърдено в нито един официален доклад на:
- Европейския съюз,
- Съвета на Европа,
- ОССЕ,
- ООН,
- Human Rights Watch,
или други международни мониторингови механизми.
За разлика от това, България многократно е осъждана за дискриминация и неблагоприятно третиране по етнически и други признаци. През 90-те години дори ООН отправя официална препоръка България да коригира конституционни текстове, които засягат правата на националните малцинства.
Това не означава, че в Република Северна Македония и Украйна няма проблеми с върховенството на правото – такива съществуват във всички общества. Но твърденията за системна, държавно организирана репресия срещу българи остават емпирично необосновани.
3. Хибридната среда и външната дезинформационна динамика
Академичната и експертната общност от години анализира моделите на хибридно влияние и дезинформация, прилагани от Руската федерация в Източна и Югоизточна Европа. Характерни елементи на тези кампании са:
- противопоставяне между държави-съюзници,
- историческа ревизия, натоварена с емоционални наративи и откровени неистини (напр. т.нар. „Кървава Коледа“, е отричана от БАН, а широко споделяна от политици),
- радикализация на идентичностни конфликти,
- делегитимиране на наднационални институции като ЕС, НАТО и ООН чрез познатия наратив, че „пречат“ на „връщането на откраднати земи“ или *земи населени с българи … или още по-безумно земи населени с българи, които не се определят за българи, защото са ги променили външни сили.
В този контекст анти-македонската и анти-украинската кампания в българското онлайн пространство – включително призиви за война, етническа омраза и отричане на държавността („Зеленски е нелегитимен“, „Мицкоски е нелегитимен“) – следва разпознаваеми модели, описани в редица изследвания за руските информационни операции. Целта не е защита на български национални интереси, а дестабилизация на съюзническите отношения и ерозия на демократичния консенсус.
В този контекст често се повтаря и опростенческият наратив, че Украйна и Република Северна Македония били „създадени от комунистите“ и представлявали „измислени държави с измислен език“.
Фактите показват друго.
Първата независима Македония, обявена като „Unabhängiger Staat Mazedonien“, е провъзгласена с Führerbefehl, тоест с одобрението на нацисткото ръководство и Адолф Хитлер, на 8 септември 1944 г., преди намесата на Коминтерна – и дори само това е достатъчно да повали целия мит на руските структури в република България.
За Украйна картината е сходна: още през януари 1918 г. Украинската народна република обявява независимост, призната от Германската империя, а на 3 март 1918 г. – и с Брест-Литовския договор от Централните сили, включително България, десетилетия преди СССР да наложи своята рамка.
4. Политическа отговорност и международноправен контекст
За всички защитници на Украйна е ясно, че подкрепата за нейната териториална цялост се основава на международното право. Република Северна Македония също е суверенна държава, член на Съвета на Европа, НАТО и ООН, както и асоцииран член на Европейския съюз.
Историята на Балканите недвусмислено показва, че националната идентичност не се защитава чрез митове или заплахи към съседите. Подмяната на факти с емоционална мобилизация може да носи краткосрочни политически дивиденти за определени партии, но води до дългосрочно подкопаване на сигурността, международния авторитет и демократичната устойчивост на самата България. Последиците под формата на международни осъдителни решения и санкции ще бъдат платени от гражданите, а не от политиците, които използват подобна реторика за вътрешна употреба, но застрашаваща регионалната сигурност в услуга на Русия.
Евентуална ескалация на военен конфликт от страна на България срещу суверенна и независима Република Северна Македония би имала катастрофални последици за самата България – факт, с който всеки отговорен политик, включително и най-радикалните гласове в парламента, е напълно наясно.
Снимка: Veliko-tarnovo . net – Костадинов позира пред нарисувана стена от симпатизанти на ПП”Възраждане” целяща пропаганда на идеята за велика България.
