ⓒ Таня Станева
Най-горещата тема сега в Украйна е мобилизацията.
Всички говорят за нея, страхът, лъжата и умората се объркват и се раждат истории за руската пропаганда, в които мъжете се крият от мобилизация. Но по всичко се вижда, че руската пропагандна машина е виновна тези лоши истории да се случват.
Хайде от самото начало.
Мобилизацията в Украйна не спира от първия ден на пълномащабната руска агресия.
На фона на пълномащабното нахлуване в Украйна продължава общата мобилизация и военното положение.
Президентът Володимир Зеленски подписа Закон № 10449 „За изменение на някои законодателни актове на Украйна относно някои въпроси на военната служба, мобилизацията и военната регистрация“.
Няма много да се задълбочавам в новия закон, детайлите може да прочетете и лесно да ги намерите в интернет, ще ви разкажа по-добре как протича мобилизацията, за реакцията на хората и защо се случват истории, в които мъжете нелегално бягат от страната.
Значи накратко, новия закон е приет заради една цел – да се възстанови справедливостта относително воюващите повече от две години на фронта, да могат да бъдат сменявани и всички мъже да си подновят данните в регистрите, армията да изясни мобилизационния потенциал на държавата, с който да работи.
С тази цел създадоха приложение „Резерв+“, където в течение на 60 дена военно задължените трябва да си подновят данните. След което започва процедурата на проверки и глоби, ако човека наруши Закона за мобилизация.
И тук трябва да поясня кой не подлежи на наборна служба по време на мобилизация, за да не се чудите, защо може да срещнете много мъже украинци в града или зад граница – защото не всички подлежат на мобилизация. Обаче, пак да подчертая, това не означава, че те не трябва да се регистрират, и да фигурират във военния регистър.
Долупосочените факти са взети от службата за новини ТСН.
Не могат да бъдат мобилизирани мъже на възраст под 25 години и над 60 години, както и лица, признати негодни и изключени от военен регистър. Освен това жените няма да бъдат набирани на военна служба, тъй като в момента могат да се мобилизират само доброволно. Всички останали, в съответствие със закона, не подлежат на военна служба, при условие че получат отсрочка.
Ето кой не подлежи на наборна военна служба по време на мобилизация:
• Граждани, назначени за работа в държавни органи, критични предприятия и организации. В същото време такива хора трябва да бъдат на специална военна регистрация;
• Лица с увреждания или временно негодни за здраве, според заключението на ВЛК (военно-лекарска комисия) за период от 6-12 месеца (след това трябва да преминете отново комисията);
• Жени и мъже с три или повече деца под 18-годишна възраст на издръжка, с изключение на тези, които дължат издръжка.
Мъже и жени, които:
– имат дете на възраст под 18 години, ако вторият родител на такова дете е починал, лишен от родителски права, признат за изчезнал или отсъстващ по неизвестна причина
– отглеждат самостоятелно поне едно непълнолетно дете
– отглеждат дете с увреждане под 18 години
– отглеждат дете, страдащо от сериозни заболявания
– издържат пълнолетно дете, което е лице с увреждане от I или II група
– имат дете под 18 години, което до момента на осиновяването е било сирак или лишено от родителски грижи
– полагащи постоянни грижи за болна съпруга (съпруг), дете или един от техните родители или родителите на съпругата (съпруга), ако такъв член на семейството се нуждае от постоянни грижи според становището на комисията на здравното заведение.
– са настойници на лице, признато от съда за недееспособно
Също така, лицата, които имат съпруга (съпруг) от хората с увреждания от I или II група, не отговарят на изискванията за военна служба.
Освен това не подлежат на военна служба по време на мобилизация:
– членове на семейството от втора степен на родство на лице с увреждане от I или II група, ангажирани с постоянни грижи за него (не повече от един и при условие, че няма членове на семейството от първа степен на родство)
– жени и мъже, които имат малолетно дете и съпруг (съпруга) на военна служба
– жени и мъже, чиито близки роднини (съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща, майка, дядо, баба или биологични (родствени, неродствени) брат или сестра) са загинали или са изчезнали по време на участие във военни действия
– членове на семействата на лица, посмъртно удостоени със званието Герой на Украйна
– наборници измежду граждани, завършили военна служба и освободени от резервна служба във връзка с освобождаване от плен. Такива лица могат да бъдат призовани на военна служба с тяхно съгласие
Не могат да бъдат призовавани и придобилите професионално, полувисше и висше професионално образование, които се обучават в редовна или дуална форма на обучение и получават образователна степен, по-висока от придобитата преди това.
Научните работници, преподавателите на институциите за висше и професионално полувисше образование, научни институции, които имат академично звание (научна степен), учители в училища, учители, които работят най-малко на 0,75 ставка, също не могат да бъдат призовани.
Отделно се определят категориите държавни служители, които не подлежат на наборна военна служба.
По-специално, става дума за депутати от Върховната Рада на Украйна и Автономна република Крим, съдии, служители на военната администрация, Министерството на отбраната, въоръжените сили, Държавната гранична служба на Украйна, Държавната служба за извънредни ситуации, Служба за сигурност на Украйна, Националната полиция, Националната гвардия, Държавната специална служба по транспорта, Държавната служба за специални комуникации и защита на информацията и Министерството на вътрешните работи.
И, така, какво имаме днес? Голям процент мъже, които не могат да бъдат мобилизирани. По закон.
Обаче собствениците на критическите предприятия (основно това са строителни компании, логистични фирми, медицински центрове, аграрни холдинги, в сферата на енергетика), все пак се оплакват от това, че имат право да резервират само 50 процента от общия персонал, което означава, че останалата половина може да бъде призована, а предприятието не може да работи на 50 процента.
Недостиг на работници все повече се усеща навсякъде. Във аграрния сектор на икономиката има сериозен недостиг на хора, които да работят със селскостопанска техника.
По мои наблюдения новия закон и задължителната онлайн регистрация ще покаже, че хората свършиха. Военните, доброволците, хората които можаха и искаха да воюват, отдавна воюват. Останалите ще избягват по всички възможни начини.
Има хора които се крият вкъщи, които напускат страната нелегално или които работят неофициално и се молят да не се попаднат на очите на ТЦК (Териториален център за комплектация и социална подкрепа – военен административен орган на Украйна, който води военен регистър и мобилизира населението). Сега, с новия закон криенето и избягването става почти невъзможно. Такива ще бъдат съдени и глобявани. Затова ще има много такива, които ще отиват на фронта от безизходност, обаче каква продуктивност ще е от тях – голям въпрос.
Да имаш възможност да работиш спокойно, да се придвижваш, просто да печелиш пари е голям лукс. И вън военно положение е възможно само ако си инвалид. А тъй като много бизнеси просто са затварят, да изхранваш семейството си става все по-невъзможно.
Хората които избягват мобилизацията ги наричат “ухилянт” (уклонист).
Разбира се разделението в обществото по тази тема расте. Обществото се поляризира. Войниците и семействата им чакат ротация. А евентуалната малобройна смяна, ухилянтите, не иска да се мобилизират.
С първата група всичко е ясно и справедливо. Дайте да проанализираме втората група на хора. Какви са причините?
Първо – страх. Обикновен човешки страх да загинеш, да не си достатъчно квалифициран, да загубиш своята кариера и своя бизнес, да останеш инвалид. Да живееш далеч от семейството, да не знаеш кога ще се върнеш, кога ще свърши войната. Да живееш в нечовешки казармени условия. Да не принадлежиш на самия себе се.
Има такива страхове, които обаче се базират върху манипулации на лъжите и руските информационно-пропагандни специални операции (ИПСО).
Руската пропаганда подхвърля различни новини в интернет и социалните мрежи, такива като брой на загиналите украинци.
Не че на войната не загиват хора, та предимството е все пак в ръцете на украинската армия. И в същност няма значение, на фронтовата ли си линия или в центъра на Киив или Лвив – можеш да загинеш от руска бомба винаги и навсякъде в Украйна. Шанса на нулата е по-висок, разбира се, но все пак това не би трябвало да е причина.
Имам познат военен, който ми каза така: „Аз приех своята смърт като възможна в най-близкото време. И просто гледам да съм продуктивен за побратимите и Украйна в останалото ми време. Ние всички просто трябва да приемем своята смърт, и така по-лесно да гледаме на смъртта. Нямаме друг избор“.
Аз лично много пъти се питах: искам ли живот без Украйна? Не. Ще мога ли да живея без нея? Не. Искам ли да живея в окупация? Не. Тогава по-добре да умра за нея отколкото да живея без нея.
Какви други измами и манипулации върши руското ИПСО – разнася видеа, в които уж служители на ТЦК ловят хора по улицата и не ги пускат, тикат ги в специална кола и ги водят директно на фронта. Не твърдя, че не е имало такива случаи, обществото ни не е идеално, но аз лично в Киев нито един път не видях нищо подобно. Виждам екипи в центъра на столицата, които проверяват документите, което е редно за военно време и една столица. Но никой никого никъде не взима без основания. Новият закон е направен точно за това – ТЦК да не ходи по улиците да търси случайни хора, а те сами да се регистрират онлайн, идентифицират и по такъв начин да става набирането.
Точно когато започна процеса на разработка и приемането на новия закон и новата вълна на мобилизация руската информационна атака извършва подривни действия с темата „корупция“. И един обикновен “ухилянт” си мисли: защо да воювам и рискувам живота си, когато всички крадат, властите само ползват народа и т.н., а децата им са някъде в Европа на почивка.
Да отричам корупцията е същото като да отричам съществуването на Украйна. Естествено има корупция. Винаги я имаше. И ще ви разочаровам, но ще я има още в голямо количество. Защото колкото съществува човек той винаги иска да излъже, изхитри, измами и т.н. И само определени мерки могат да я намалят. Не да я изкоренят, а само да я намалят. Да попитам, България вече десетки години в Евросъюза искорени ли начисто корупцията?
Също така и Украйна. Това е процес. И наша еднаква болка. Украйн се бори с нея на всички нива. Държава в смартфон «Дия» е направена по този принцип: машината не взима пари. В Армията обаче оставаше много манипулации, тъй като нямаше електронен регистър.
Точно затова е измислен “Резерв+” максимално да се избегне корупцията и човешкия фактор във процеса на мобилизация.
И ние не воюваме за властта или определен кръг хора. Ние воюваме за себе си, за дома си, за семейството си, за народа си и страната. Днес е Зеленски, онзи ден бе Порошенко, вдругиден ще е Иваненко някакъв или Станева, няма значение, Украйна е една! Тя беше, има я и трябва да продължи да я има, каквото и да ни струва това. Тъй че борбата с корупция ще продължи и след победата, защото веднъж Украйна е взела вектор по борба с корупцията, по пътя й към ЕС.
Още един пункт на руският ИПСО план е да преувеличават силата и могъществото на русия. То често е изричано от устата на Радев – “Русия невъзможно да се победи!”
Господин президент и страхливци “ухилянти”, историята знае много войни и битки, в които размера няма значение. 😉
Втората причина, защо мъжете се крият или бягат – разбиране на несправедливостта на тази война. Че да не можеш да стреляш в отговор по врага е все едно да си мишена. Да отиваш на фронта = да отиваш на руска месомелачка. Все едно да се биеш със завързани ръце и очи.
Та сега малко по малко започнаха да се събуждат Запада и партньорите и да позволяват удари. Обаче с ограничения, които приличат на игра на оцеляване, а не на справедлива война. Пристигат и Ф-16, има доставки на оръжия, дано да има кой да воюва с тях. Някои решения на демокрацията са твърде закъснели, страхливата позиция на НАТО е известна на руската страна, и те активно с нея се ползват. Някой път се питам: има ли лидери с топки на тази планета, който може да се опира на тоталитаризма, тероризма и злото? Да не се окаже, че единственият такъв е Володимир Зеленски и нашите мъже и жени в окопите.
Третата причина да има ухилянти, е да не ги пратят в щурмова бригада, да не ги пратят на атака без подготовка. И тук голяма вина има не толкова руската пропаганда, колкото елементарното невежество на хората. В армията воюват, седят в окопите и участват в атаките определен малък процент войници, останалите – снабдяват армейската машина, това са пресцентрове, кухня, логистика, строителство, обучение, оформяне, административна работа, медицина и друго. Липса на хора има на всяко направление. Не е задължително да стреляш и оперираш с оръжие.
При нас сега има такава липса на хора в армията, че най големия идиот командир никога няма да прати неподготвен или неквалифициран човек там, където не му е място. Военния рекрутинг работи върху оптимизирането на армията и набирането.
Обикновено във ТЦК има заявени нужди от определена бригада, служба и тд за комплектация. Сега планират да ги публикуват във “Резерв+”, човека да може сам да избере и мине конкурс със своята квалификация.
Ето например един колега. Умееше само да снима. Отиде по призовка, питаха го къде иска да иде, какво умее, той разказа с какво се занимава във цивилния живот, и те го пратиха във разузнаването (ГУР). Сега прави видео материали за обмяна на пленените, и други видео за службата. И така, службата в армията може да стане една нова възможност и даже скок в кариерата, а не загуба, стига само да не те е страх и да искаш да служиш на държавата си.
И най-големия страх на мнозина мъже е, че ако се случи нещо с тях, кой ще се погрижи за семействата им. Държавата няма достатъчно средства. И това сега не е приоритет. Та човека да остави семейството си и да отиде на бойното поле трябва да е спокоен, че за него в случай ранения и за семейството му в случай негова смърт, има кой да се погрижи. Този въпрос още предстои да се регулира, иначе мобилизацията ще е бавна и рехава.
Ние всички сме различни. Това е нашето богатство. Важно сега демократичния свят да се обедини и който каквото може, където може, да прави всичко възможно Украйна колкото може по-бързо да победи. А после всички ще се мобилизираме за възстановяване на Украйна и нормалния живот в нея, за да могат всички да се завърнат вкъщи и продължат да работят.
И може наивно да ви звучи, но за една победа трябва една малка вяра на всички. Достатъчно е да е с размер на зрънце за да премести планини. Камо ли да победи плешиво чудовище от кръв и плът! Иска ми се да кажа накрая Амин.
Статията е написана специално за Бесарабски фронт, в рамките на програмата за борба с дезинформацията, с подкрепата на Министерство на външните работи на РБ, представлявано от Посолството на Република България в Киев
