ⓒ Александър Коваленко
В момента РОВ извършват началото на операциите на голяма част на фронта.
В село Бахмут атаката срещу РОВ продължи на север и изток от Ивановски, от силита до 217-и въздушнодесантен полк от 98-ма въздушнодесантна дивизия и 102-ра въздушнодесантна дивизия до 150-та въздушнодесантна бригада на 8-ма Обща армия. Предприемат се опити за щурмови дейсвия западно от Клещиевка със силите на 1008-ма мотострелков полк (МСП) на 6 мотосрелкова дивизия (МСД) на 3 Армейски корпус (АК) и от Андреевка със силите на 1194-ти МСП на 6 МСД на 3 АК.
В Лиманското направление натиска е югоизточно от Виемка със силите на 51-ва въздушнодесантна дивизия до 106-а гвардейска въздушнодесантна дивизия. Засилиха шурмовите действия от Ямполовка със силите на 31 и 37 MCП, 19 танков полк на 67 ИМД на 25 обща армия). Продължиха натиска по-източно от Терна със силите на 283-та и 488-ма мотострелкова дивизия на 144-та МСД на 20-та обща армия.
В село Купянск продължиха действията северозападно от Синковка с 25-а и 138-ма мотострелкови бригади от 6-та обща армия и директно от Ивановка със 7-ми мотострелкови полк от 11-ти армейски корпус.
Те станаха по-активни в Запорожка област, предпоставка за което беше обединяването на главната групировка войски “Днепър” и групировка войски “Запорожие” в единна групировка войски “Днепър”, която вече има почти 130 хиляди личен състав, а общият механизиран ресурс е :
Танкове – над 650 бр.;
ГБМ – около 2 хиляди единици;
Цевна артилерия – 900 бр.;
MLRS – около 200 бр.
Командването на РОВ, бързайки след превземането на Авдиевка, се опитва не само да демонстрира, че може да „напредва“, но и да се възползва от прозореца на възможността, когато Силите за отбрана на Украйна изпитват остър недостиг на боеприпаси. Като вземем предвид броя на изстрелите на украинската артилерия на ден, можем да приемем, че сега воюваме без артилерия.
Възползвайки се от тази слабост и тоталното господство на тактическата авиация, която използва управляеми авиационни бомби без ограничения, РОВ пробива почти цялата фронтова линия.
Вместо оперативна пауза, която логично трябваше да настъпи след превземането на Авдиевка, в рамките на която трябваше да започне процесът на възстановяване на загубите, командването на РОВ избра пътя на изстискване на максимума от своите части, докато беше възможно.
До къде ще доведе това? Малко вероятно да е да доведе до значителен пробив на фронта. Да, трябва да сме психически подготвени за загубата на отделни локации. Но като се вземат предвид настоящите цели и възможности, ние сме изключително ограничени в избора на други тактики, концентрирайки се върху броя на унищожените врагове, без стриктно да се придържаме към позициите.
Източник: Александър Коваленко
