© Виталий Портников
Спомням си много добре атмосферата, която цареше в Москва преди 22 години, когато бяха взети заложници в театралния център на Дубровка по време на мюзикъла „Норд-Ост“.
Беше атмосфера на безпомощност – именно така може да се опише. Трудно е чувството, когато знаеш, че недалеч от теб има сграда, от която хората, които току-що отишли на концерт, не могат да си тръгнат. И съдбата на тези хора се решава от хора, за които ценността на живота изобщо не съществува като фактор, а само ценността на запазването на властта и парите.
Осъзнах, че чекистите са се научили да свирят на човешките емоции като на музикален инструмент и са изучили добре партитурата. По време на взривовете на жилищни блокове беше беззащитност, по време на „Норд-Ост“ беше безпомощност, а Беслан все още предстоеше – какво може да има по-голям ефект върху емоционалното състояние от екстаз и убити деца?
И аз изпитах тези емоции – но аз все пак бях чужденец и журналист, който отразяваше събитията и се опитваше да анализира последствията от тях. Един обикновен руснак – съзнателно или подсъзнателно, независимо от политическите си възгледи – просто искаше целият този ужас да свърши възможно най-бързо. И, разбира се, обикновеният руснак се вбесяваше от всеки, който си спомняше за престъпленията на собствената му армия на Кавказ – защото в крайна сметка какво значение имат тези престъпления, когато става дума за терор и той и близките му са в опасност? Така беше унищожено последното съчувствие, така Русия се подготвяше за декорация на крепост заобиколена от врагове.
Путин знаеше точно какво прави и нищо не измисляше. И режимът от последните десетилетия на Руската империя, и болшевишкият режим се хранеха именно с терор. Специалните служби или сами извършваха терористични атаки, изгодни за властите, или не пречеха на реални терористи, които обикновено внимателно се контролират от Русия. А фактът, че американските и британските разузнавателни служби предупредиха предварително за терористични атаки на многолюдни места, по-специално в концертни зали, е още едно доказателство, че ако не е подготвена, то поне не е спряна терористичната атака в Крокус Сити край Москва. Но защо е нужен на руското ръководство този терористичен акт и дали той ще е последният в програмата за дестабилизиране и укрепване на тоталитарния режим, ще разберем скоро.
Спомням си емоциите си по време на каскадата от терористични атаки в Русия, но все пак основната емоция е усещането, че си в държава, която не само не защитава своите граждани, но е още по-голяма опасност за тях от бандитите и терористите. Може никога да не срещнете бандити и терористи в живота си; не е задължително те да ви спрат в тъмна уличка или да присъстват на концерта, който решите да посетите. Но никога и никъде няма да бъдете спасени от държавата. Баща ми наскоро си спомни как като дете го е било страх да ходи на училище по време на антисемитската вакханалия, подклаждана от Сталин.
Сега научавам как гражданите на Руската федерация, чието място на раждане е Украйна, са внимателно разпитвани, докато преминават държавната граница на собствената си страна. Както при Сталин националният произход, така и при Путин мястото на раждане е компрометиращ фактор, който може да представлява интерес за чекистите. И е невъзможно да се скриете от това безсмислие и беззаконие, защото участниците в него са представители на институции, които уж трябва да ви защитават, а всъщност ви преследват. И те създават атмосфера на терор в собствената ви страна.
Когато гледаме ужасните кадри на смъртта от поредната руска концертна зала, трябва да осъзнаем от какъв ужас сме избягали – дори и с цената на тази ужасна война. В Руската империя Киев е една от столиците на терора. В съветско време в украинските градове се провеждаха показни процеси срещу „терористи“ и „диверсанти“. Животът в атмосфера на страх – вътрешен страх – беше норма. Те играеха с нашите емоции по същия начин, както сега играят с емоциите на руснаците – просто да подчиняват, използват и убиват.
И за Кремъл целият смисъл на тази война е да ни върне към това състояние на вечен страх и постоянно насилие. Да ни върне в Норд-Ост. Да ни върне в Крокус.
Източник: https://zbruc.eu/node/118025
