Концентриран терор срещу тилови градове чрез масирано използване на дронове-камикадзе — аналог на килимната бомбардировка.
В момента РОВ (руските окупационни войски) могат да съсредоточат до 20–25 Shahed-136 за един такъв удар, което фактически отговаря на нападение от фронтови бомбардировач Су-34 с пълна боен товар от авиобомби ОФАБ-250.
Руският команден щаб е напълно доволен от резултатите на тази тактика — всяка нощ пламва пореден голям украински град. Това създава необходимия за РОВ ефект на сплашване, терор и психологически натиск.
Ако някой е вярвал, че подобно може да спре чрез преговори — това е ваша лична заблуда. Русия никога няма да прекрати ударите по тилова Украйна, защото това е неразделна част от нейната военна доктрина. Целта на Путин не е мир, а окупация на цялата територия на страната ни. И ако някой мисли, че всичко това ще спре внезапно — не, няма да спре, докато или ние не победим, или не бъдем окупирани, след което ще започне следващият етап — геноцид над украинската нация.
Искам да обърна внимание: терорът чрез Shahed-136 ще продължи да нараства, тъй като производството им в Русия расте бавно, но стабилно. В близко бъдеще концентрираните удари по градовете на Украйна може вече да не отговарят на нападение от един Су-34, а от 2–3 фронтови бомбардировача.
Да, говоря за едновременна атака с 40–60 и повече Shahed-136 по един или два града в рамките на една нощ.
Въоръжените сили на Украйна в момента действат на предела на своите възможности, а понякога и отвъд човешките и техническите лимити.
В тази връзка, въпросът за наситеността на Украйна с оръжие от партньорите, особено със системи за ПВО, стои по-остро от всякога. Не по-малко важно е и собственото производство, форсиране на усилията във военно-промишления комплекс, дори по-актуално от 2022, 2023 и 2024 година.
Също така смятам, че на ниво области, райони и териториални общности трябва да се прояви по-голяма активност в подкрепа на ВСУ. Това засяга както аморфността на много местни управници, които през 2025 г. изглежда са забравили, че в страната се води пълномащабна война, така и възможността на държавно ниво да се използва вътрешният потенциал за финансиране и дори закупуване на определени средства на местно ниво.
Примерът с Одеса показва, че при активизиране на местната власт и т.нар. елит, може да се изгради базова защита на града от Shahed-136, да не говорим за по-дълбоки възможности. Но уви — в Днипро по едно време не се намери нито един пилот, готов да прехваща разузнавателни дронове на РОВ с Як-52. Има достатъчно примери, които подчертават пасивността на местната власт на всички нива относно защитата на своите градове и населени места.
И не става въпрос за варианта „да се съберем с цялото село в пикап за МОГ“ или да направим парти в моден клуб „в подкрепа на ВСУ“, където да съберем 1000 долара за армията, но похарчим 50 хиляди за наем на клуба, алкохол и певици „на плейбек“.
Като се има предвид, че в зоната на бойни действия Русия няма успехи, фронтът е в стагнация, а пробив на украинската отбрана в момента е невъзможен за руската армия, терорът срещу тилова Украйна и гражданското население само ще се увеличава. А възможностите на Русия да засилва този терор са достатъчни, поради което приемането на съответни решения и адаптацията към новите предизвикателства трябва да се осъществява в далеч по-ускорен режим.
