След информацията в западни медии, че Украйна е получила разрешение за нанасяне на удари с далекобойни ракети по територията на Русия, вече наблюдавахме минимум три удара, които ясно се вписват в концепцията за поразяване на военни обекти и свързаната с тях инфраструктура.
И въпреки че зоната на ударите е ограничена до 300 километра от границата с Украйна, това разстояние е напълно достатъчно, за да се съсредоточат върху целите в този радиус. Става въпрос за над 200 стационарни военни обекта с различна степен на важност.
Преди да се фокусираме върху ударите по Русия с новите средства за поразяване, каквито са американските ATACMS и британските Storm Shadow, нека припомним основните средства, с които украинската армия атакуваше руските обекти досега.
Основни средства за поразяване
Главното средство бяха ударните дронове, които според модификацията си преодоляваха от стотици до хиляди километри.
Един от най-забележителните удари от първата вълна беше атаката на руския летищен комплекс „Енгелс“ на 5 декември 2022 г., при която беше унищожен и повреден стратегически бомбардировач Ту-95МС. На същата дата летището „Дягилево“ пострада сериозно, като беше силно повреден Ту-22М3.
Украйна системно използваше ударни дронове на територията на Русия, като постепенно подобряваше техните характеристики и разширяваше набора от цели. Фокусът оставаше върху системни удари по военни обекти: авиобази, складове за боеприпаси, както и с времето – по обекти от руската нефтопреработвателна промишленост.
Удари по НПЗ
Основната вълна удари по руските нефтопреработвателни заводи започна в нощта на 18 януари 2024 г., когато украински ударни дронове за пръв път достигнаха Ленинградска област (преодолявайки 900 км) и атакуваха Санкт-Петербургския нефтен терминал.
До края на януари 2024 г. бяха нанесени удари по НПЗ в Клинци (Брянска област), Уст-Луга (Ленинградска област), Туапсе (Краснодарски край), Ярославъл, Кстово (Нижегородска област) и др.
Атаките върху нефтопреработвателните заводи оказваха двойно въздействие: върху икономиката на страната-агресор и върху снабдяването на руските окупационни войски с горива. Износът на нефтопродукти намаля, което доведе до спад на приходите в бюджета на Русия и недостиг на съответната продукция за войските.
Въпреки това, украинската армия не се фокусираше единствено върху ударите по НПЗ, а редуваше (а понякога комбинираше) атаки върху различни обекти. Така принуждаваше руските сили да разпръснат усилията си между множество обекти.
Други ключови цели
През 2024 г. наред с атаките по НПЗ и нефтохранилища, бяха поразявани и:
- арсенали с боеприпаси;
- заводи и предприятия от военно-промишления комплекс;
- стратегически радарни станции (напр. „Воронеж-ДМ“);
- Каспийската флотилия, която стана цел на дрон на ГУР (Главното управление за разузнаване на Украйна).
Основният проблем на ударните дронове оставаше ограничената мощност на бойната им част – средно 40–70 кг, което не позволяваше удари по големи площи. Тази ситуация обаче се промени с разрешението за използване на ATACMS и Storm Shadow от страна на Украйна.
Източник: Александр Коваленко