Младши редник Денис Баєв загива на 28 юли 2022 година в селището Оленивка, Донецка област. Руските военни го екзекутират заедно с други негови бойни другари в колонията, като взривяват една от бараките. Защитникът е бил на 24 години.
Денис е роден в Запорижжя. Израснал е в атмосфера на уют и любов от страна на семейството си. Бил е любознателен и активен, винаги готов да помогне. Отличавал се със справедливост, щедрост, пламенност и сила.
„Палав в младите си години, но със справедливо сърце. В първи клас Денис тръгна в гимназия №107. През годините на обучение имаше всякакви моменти, но те го изградиха като човек с голямо сърце“, разказва сестра му Аліна Желєзнова.
След девети клас Денис учи за електротехник, но винаги мечтаел да бъде военен. През 2018–2019 година отбива задължителната си служба в редовете на Националната гвардия на Украйна. След завръщането си среща Анастасия – любовта на живота му. А през август 2020 година подписва договор с 23-та бригада за охрана на обществения ред към Националната гвардия.
„През годините на служба брат ми се доказа като добър и отговорен войник. Участва в АТО в района на Мариупол. Пълномащабното нахлуване го завари край Мариупол, където пое защитата на Родината като помощник-гранатометчик до момента, в който попадна в плен“, добавя Аліна.
Денис много обичал животните. След края на войната планирал да си купи голямо куче и мотор. В дома му и днес се пази колекция от модели на мотоциклети като спомен от него.
„Брат ми се занимаваше със спорт и мечтаеше за семейство – разказва сестрата. – През февруари 2022 година той предложи брак на своята приятелка, която, след като научи, че е в плен, пристигна от Полша в Запорижжя, за да го чака.“
За приноса си Денис е удостоен с медал „Участник в АТО“, а посмъртно – с орден „За храброст“ III степен.
Приживе Денис бе пожелал тялото му да бъде кремирано – и семейството изпълни тази негова воля. Мястото на паметта за воина е създадено в дома му в Запорижжя.
„Войната отнема най-добрите и онези, които трябваше да живеят и да градят своето бъдеще – каза Аліна. – Няма думи, които да опишат болката на семейството и загубата на най-скъпото в живота. Почитаме и помним цената, на която живеем на тази земя! Героите умират. Те биват убити. Но паметта никога няма да угасне. Слава на Украйна!“
Вкъщи Денис бе чакан от родителите си, сестра си, годеницата, приятели и близки.
Източник: NV
