Изработката на облекло от естествени материали е древен занаят в Бесарабия, който се предава от поколение на поколение, съхранявайки традиционните техники, бродерии и декорации. Всеки орнамент и всеки детайл от дрехата имат не само естетическо, но и символично значение, отразявайки културната идентичност на региона. Въпреки това, с всяка година майсторите, владеещи тази уникална техника, намаляват, а традиционният занаят постепенно се измества от масовото производство. Журналист от онлайн изданието „Махала“ разговаря с една от последните майсторки в региона – Мария Трифонова Газибар, която е посветила голяма част от живота си на създаването на традиционно облекло.
Детство, вдъхновено от традициите
Мария Газибар е родена на 21 ноември 1962 г. в село Городне, Болградски район. От детството си тя расте в среда, изпълнена с традиционна култура и народни обичаи, които се предават от поколение на поколение. Баща ѝ, Трифон Димитрович, е работил като стругар в местния колхоз, а майка ѝ, Христина Михайловна, също е работила в селското стопанство. В семейството винаги са ценели ръчния труд, затова Мария отрано наблюдавала как майка ѝ и баба ѝ майсторски тъкат, бродират и шият традиционно облекло.
„Още от детството си помня как нашите родители, дядовци и баби носеха и шиеха национални носии, съхранявайки традициите на нашите предци. Тези облекла не бяха просто дрехи – всяка от тях носеше в себе си история, символика и духа на българската култура. Харесваше ми да бродирам, да създавам изделия от кожа. Вероятно тази страст ми се е предала от прадядо ми Никола, който беше майстор в работата с кожа и изработваше различни дрехи, като „козакіня“, „мішіні“, „кюрчкче“ и други“, разказва Мария Трифонова.
От ученическите години до професионалния занаят
След завършване на 10 клас в местното училище, Мария решава да продължи обучението си, за да усъвършенства изкуството на шиенето. Постъпва във висше учебно заведение в Одеса, където получава квалификация като майстор по шев и кройка. По време на обучението си не само усвоява техническите умения, но и задълбочава познанията си за кроя, работата с различни тъкани и декоративното оформяне на облекло.
„След като завърших обучението си, една година работих в предприятие в Болград като майстор по шивачество. Изработвахме разнообразно облекло – женско, мъжко и детско, усъвършенствахме техниките си и експериментирахме с различни материали. Работехме не само с кожа, но и с естествени и синтетични тъкани, което ми помогна да разбера по-добре тяхната структура и свойства. Тази работа беше важен етап за мен“, разказва Мария Трифонова.
Завръщане в родното село и сътрудничество с майстор Георги Минковски
През 1981 г. Мария се омъжва и се връща в родното си село Городне, където продължава професионалната си дейност. Тя се присъединява към ателието на известния местен майстор Георги Минковски, който е уважаван шивач в селото. Под неговото ръководство Мария усъвършенства своите умения и задълбочава познанията си за създаването на облекло.
„В неговото ателие, освен обикновеното шиене, работехме и с кожа, което изискваше специални умения и търпение. Именно от Георги Афанасиевич научих уникални техники за създаване на нашите национални носии – обработка на кожа, ръчна бродерия и декорация с традиционни орнаменти. Тези знания за мен са безценни, защото благодарение на тях успях да развия собствен стил и да запазя един занаят, който постепенно изчезва“, спомня си Мария.
Запазване на традицията и нарастващ интерес към националното облекло
През годините Мария е създала десетки, а може би и стотици уникални облекла – от ежедневни дрехи до сложни национални костюми, всеки от които носи частица от историята и културата. Нейното майсторство е високо ценено както сред местните жители, така и сред клиенти от други региони на Украйна.
В изработката на кожени национални носии ѝ помага съпругът ѝ Васил Иванович Газибар. Той отговаря за подготовката на материала – обработва кожата, омекотява я и ѝ придава необходимата здравина, за да може дрехите да служат дълги години. Мария, от своя страна, работи върху дизайна и кроя, съчетавайки различни детайли в единно цяло. Тя украсява всяка дреха с традиционни елементи, добавяйки ръчна бродерия, гравюри или декоративни вложки.
През последните години Мария забелязва нарастващ интерес към кожените национални облекла. Все повече хора искат да носят автентични костюми, съхранени в традиционния стил, като интегрират народни елементи в своя ежедневен гардероб.
„Работата с кожа е сложна и изисква много усилия, но когато виждам как от нея се създава красива, уникална дреха – това е невероятно чувство. Всичко правим ръчно: сама вземам мерки, изготвям кройките, правя рязането и бродерията. Всеки орнамент има своя история, а аз винаги добавям и авторски мотиви. Именно в това е магията на ръчната изработка – тя прави всяка дреха специална и неповторима. А когато човек пробва готовото изделие, види себе си в него и се усмихне – това е най-голямата награда за мен“, споделя Мария.
Източник: Махала
