Ренета Трифонова
Убийството на 37-годишен мъж в Пловдив от група непълнолетни постави отново въпроса за т.нар. „ловци на педофили“ и за средата, в която се формира подобно поведение.
По случая с жестоката саморазправа, достигнала до убийство са задържани непълнолетни, а на петима са повдигнати обвинения. Според разследването младежите са организирали среща с мъжа, след като едно от момичетата се е представило онлайн за непълнолетно. След срещата той е бил нападнат и жестоко пребит. Появиха се и снимки, на които част от групата позира около окървавената жертва с пречупен палец – знакът на руска неонацистка групировка.
„Ловците на педофили“ не започват в България
Един от най-известните примери за „ловци на педофили“ идва от Русия.
Human Rights Watch описва „Occupy Pedophilia“ (на руски Оккупай педофиляй) като движение, свързано с насилие срещу ЛГБТ хора и активисти в Русия и посочва участието на неонацистки среди. Това е проект на „Реструкт“ (Restrukt) – по-широкото руско крайно-дясно/неонацистко онлайн движение, свързано с Максим Марцинкевич – Тесак, което развива различни отделни „проекти“, насочени към конкретни каузи или групи.
Неонацистката организация на Тесак използва обществено приемлива кауза – „защита на децата“ – като инструмент за мобилизация на млади хора. Методът на „Оккупай педофиляй“ е особено важен за днешния български случай: чрез интернет се създават профили, представящи се за непълнолетни. Мъже са примамвани на срещи, след което са публично унижавани, разпитвани и нападани, като действията са заснемани и разпространявани онлайн. В някои случаи тази практика е прераствала и във физическо насилие.
Така „педофилът“ се превръща от човек, срещу когото работят полицията и съдът, в публично обозначен „враг“, срещу когото групата си присвоява правото да действа сама.
Какво представлява „Реструкт“
Колаж, разпространяван в интернет– младежите, убили жертвата – на първата снимка, с разкървавено лице. На следващие снимки са Ален Симеонов, авторът на „Ловци на педофили“ и лидерът на „Реструкт“ със знака на „Окупай педофиляй“
Движението Restrukt възниква в Русия през 2011 г. върху основата на московската скинхед групировка Format-18, създадена през 2004–2005 г. Според базата данни на руския изследователски център SOVA движението развива около десет отделни проекта, насочени към различни обществени групи и каузи, включително Occupy Pedophilia и Occupy Narcophilia. Дейността на Format-18 е прекратена през 2014 г. под натиска на правоохранителните органи.
Както вече беше посочено, основател и ключова фигура на Restrukt е Максим Марцинкевич, известен като Тесак. Московският клон е ръководен от Денис Логинов, а отделните проекти имат свои координатори и регионални групи.
Показателен е и символният език. Restrukt използва собствен знак, а отделните му проекти имат свои символи. При Occupy Pedophilia това е свитият палец на дясната ръка – същият жест, който години по-късно се появява и на снимките от Пловдив.
Това не доказва само по себе си организационна връзка между пловдивската група и Restrukt, но жестът има документирана история като символ на руския проект „Occupy Pedophilia“. Това повдига въпроса за визуалния език и модела на поведение, което обозначава тази субкултура.
„Реструкт“ не разпространява идеите си само в тесни неонацистки среди. Движението на Максим Марцинкевич – Тесак изгражда цяла онлайн инфраструктура: страници във VKontakte, Telegram и YouTube, собствен сайт и онлайн списание Restruct Life. Отделните му проекти като Occupy Pedophilia и Occupy Narcophilia, също имат собствени страници и аудитории. Продават се и артикули с логото на движението.
Особено място заема самият Тесак – образът му се превръща в част от пропагандата, а неговите профили и блогове събират десетки хиляди последователи. Към 2018 г. официалната му група във VKontakte има над 33 000 абонати, страницата на Restrukt – над 94 000, а групата на Occupy Pedophilia – над 86 000 членове.
На практика тази субкултура, макар и малка, излиза от радикалната среда и се превръща в масово онлайн съдържание в социалните мрежи, достъпно за младежи. След 2021 г. голяма част от тези ресурси са премахнати или закрити, но съдържанието и архивите около Марцинкевич продължават да съществуват онлайн.
През тази дигитална среда се разпространява моделът, който съчетава неонацистка символика, самоназначено „правосъдие“, публично унижение, насилие и заснемане на жертвите. Случаят с жестокото убийство в Пловдив дава основание да разглеждаме не самото убийство като отделен случай, а възможно възпроизвеждане на тази субкултура на насилието в България.
Но е много важен въпросът: как се роди тя, как беше пренесена безпрепятствено на местна почва и толерирана, за да стигне до език на омразата и публичен линч посред бял ден от непълнолетни с особено жестокост към жертвата? Убийството на 37-годишен мъж в Пловдив от група непълнолетни постави отново въпроса за т.нар. „ловци на педофили“ и за средата, в която се формира подобно поведение.
И оттук нататък трябва да погледнем към политическата реторика, медиите и начина, по който през последното десетилетие в обществото се натрупват думите „педофил“, „джендър“, „гей“, „извратен“ и „враг на децата“ – думи, които все по-често се използват не за описание на конкретно престъпление, а за посочване на обществен враг.
Българският „ловец на педофили“ и неговата книга
В България от години публично по този модел действа Ален Симеонов. На собствения си сайт той представя дейността си като „гражданско движение за защита на децата“ и посочва, че групите му са заловили над 200 предполагаеми педофили. Симеонов описва действията си като „учтив натиск“ и публикува книга със заглавие „Училище за ловци на педофили“. На сайта на автора книгата е представена като практическо ръководство за родители, тийнейджъри и граждани, които искат да разпознават сексуални хищници, да документират случаи и да подават сигнали.
Ален Симеонов обаче получи добро медийно отразяване. На 27 февруари 2026 г. (малко след трагедията в Петрохан) NOVA публикува материал на „Телеграфно подкастът“ със заглавие: „Ловецът на педофили Ален Симеонов: Хванал съм повече чудовища, отколкото МВР“. В материала е посочено, че той започва дейността си още като ученик и че част от набелязаните от него хора впоследствие са били задържани от полицията по негови сигнали.
Освен широко медийно отразяване, книгата на Ален Симеонов „Училище за ловци на педофили“, на чиято корица позира с пречупен палец – знакът на руската неофашистка група „Оккупай педофиляй“ – също е била предлагана онлайн в много книжарници.
Информацията за издателството на „Училище за ловци на педофили“ се оказва по-сложна, отколкото изглежда първоначално. Както установява Площад Славейков, издателство „7 лъча“ официално опровергава да е издало книгата на Ален Симеонов. До този момент обаче изданието в продължение на месеци е било представяно като продукция на „7 лъча“ в редица онлайн книжарници, включително „Книгомания“, „Сиела“, Store.bg, „Озон“ и е било рекламирано публично чрез телевизионните интервюта с автора. След като около книгата се вдигна обществен шум във връзка с убийството в Пловдив от непълнолетни, тя беше свалена от онлайн книжарниците.
Според публикацията на Площад Славейков книгата вероятно е самиздат. Самият Ален Симеонов посочва в свои публикации, че е получил финансова помощ за издаването ѝ от гръцкия бизнесмен Йоаким Каламарис. Не е установено как и в какъв размер е била тази помощ.
Проблемът с книгата на Ален Симеонов не е изолиран случай. Вече няколко пъти се надига обществено възмущение от факта, че книги с нацистка пропаганда се продават свободно, включително на щандове на панаирите на книгата. През 2023 г. Асоциация „Българска книга“ сезира прокуратурата за книги на издателство „Еделвайс“ след сигнал от Организацията на евреите в България „Шалом“. Самото наличие на подобни издания в публично достъпна книжна среда показва, че идеи, свързани с крайнодясна, националистическа и нацистка пропаганда, продължават да намират канали за разпространение.
Политическият контекст
Има още един пласт в тази история, който не бива да бъде пропускан и той не започва в Пловдив. Започва много по-рано – с начина, по който в българското общество постепенно беше наложена една от най-силните възможни думи за обществено заклеймяване: „педофил“.
След трагедията в Петрохан около официалната версия за случилото се започна да се изгражда и една особена публична реторика: който поставя под съмнение версията на прокуратурата, започва да бъде атакуван като човек, който защитава педофили. „Педофил“ за много кратко време престана да бъде само обозначение на конкретен вид сексуално престъпление и стана универсален етикет за врага, който заклеймяваше цели групи хора, политически партии, симпатизанти и стигна дотам да си присвои политическа реторика. Помним колко пъти тази дума беше изречена от Тошко Йорданов в сградата на Народното събрание или от Йордан Цонев – и двамата, употребени и захвърлени днес извън политиката.
На 12 февруари 2026 г. в пленарната зала, по време на скандала около случая „Петрохан“, Йорданов се обръща към Божидар Божанов от ПП-ДБ и казва:
„Да, смятаме, че подкрепяте педофилите“, след което използва и хомофобска обида, както личи от стенограмата на заседанието. След това свързва обвинението с позицията на Божанов относно регистъра на случаите на педофилия и добавя обидна квалификация към него и парламентарната му група. „Да, мисля, че и ти, и цялата Ви клика сте педерасти и подкрепяте педофилите!“ Това е записано и в официалната стенограма на Народното събрание. Това поведение е гледано онлайн и думите са чути от много граждани. Санкция не е последвала.
На 18 март Тошко Йорданов от ИТН, Йордан Цонев от ДПС-Ново начало и Хамид Хамид от ДПС използват в Народното събрание многократно формулировката „педофил“ и „педофилската секта“, както се чете в стенограмата. Има още една стенограма от 18 февруари 2026 г., когато парламентът обсъжда регистъра за случаите на педофилия. Там Йордан Цонев говори „соросоидна общност“, „опити да бъде легализирана педофилията“, защитава „традиционното семейство“ от НПО-та, цитира Евангелието, а Тошко Йорданов говори за „петроханската педофилска секта“, Хамид Хамид пък споменава „защитниците на педофилските мрежи“ и казва, че „макар и служебно, педофилите проникнаха в правителството“. Ето каква интересна мисъл има г-н Хамид: „Редица неправителствени организации, цяла мрежа – така наречената соросоидна мрежа, е впрегната в борбата срещу традиционното българско семейство и всички ние трябва да дадем отпор срещу тази организирана престъпна група“.
В друга парламентарна стенограма от 13 март 2026 г. Тошко Йорданов буквално казва: „И така, педофилската подкрепа, политическа, трябва да бъде унищожена!“ В друго заседание от 25 февруари използва израза „партията на педофиците“ – „все пак педофиците трябва да бъдат унищожени“. В същото заседание „педофил“ и „педофилска секта“ се повтаря многократно от Костадин Костадинов от „Възраждане“ и Светослав Балабанов от ИТН. Костадин Костадинов дори стига до следното определение за национализма по отношение на войната в Украйна: „Национализмът е идеология на усъвършенстването на националните добродетели и предизвикваща най-доброто от съответния народ, за да може той да превъзхожда останалите, но да ги превъзхожда в доброто, а не в злото“.
Това обаче не са единични реплики, предизвикани от официалната версия по трагедията в Петрохан. Още през 2023 г. в парламентарен дебат се среща друга показателна реплика на Йорданов по темата за сексуалната ориентация: той възразява срещу текст, свързан със сексуалната ориентация, като аргументира, че педофили, изнасилвачи и садисти биха могли да твърдят, че това е тяхната „сексуална ориентация“.
Така реториката, насърчаваща подобни фрази и етикети срещу цели групи хора премина в социалната мрежа, щедро подкрепяна от определени политици, несанкционирана от председателя на Народното събрание (както личи от стенограмите), и нормализираща езика на омразата и стигматизацията. Този език започнаха да възпроизвеждат услужливи медии и журналисти, докато се стигна до това, през май месец на същата година, книга на последовател на руска неонацистка организация да бъде рекламирана в социалните мрежи, а авторът, сниман с нацисткия знак на организацията на корицата, напоително да обяснява как върши дейността си и как помага на полицията.
„Педофил“ и сексуалната ориентация
Показателна е и хронологията на политическия език около „децата“, педофилията и сексуалната ориентация. През 2023 г. парламентът създаде Национален регистър за случаите на педофилия, но не прие той да бъде публичен – достъпът беше предвиден за компетентни институции и структури, които работят с деца. Така законодателят постави ясна граница между институционалната необходимост от информация и публичното обявяване на лични данни на осъдени лица[1]. На 10–11 юни привърженици на „Възраждане“ блокираха прожекцията на белгийския филм „Близо“ в кино „Одеон“, част от програмата на Sofia Pride Film Fest. Протестиращи влязоха в киното, прожекцията беше прекъсната, а зрители бяха наричани „педофили“.
В позиция до медиите ПП „Възраждане“ заяви, че няма да позволи „пропаганда на педофилия и хомосексуализъм“. На 24 юни същата година прожекцията на „Близо“ беше спряна отново от симпатизанти на „Възраждане“ и футболни фенове – този път във Варна, където протестиращи издигнаха лозунги в защита на „християнските ценности“ и срещу „чуждата морална пропаганда“ със скандирания, обиди, късане на плакати, хвърляне на предмети и нападане на обикновени граждани, както пише Клуб Z. Симпатизантите на „Възраждане“ определят филма ато „педофилски“ и организират серия от агресивни атаки срещу кина, които го излъчват.
През 2024 г. тази тема започна да се пресича все по-видимо с политическата реторика за сексуалната ориентация. Депутатът от „Възраждане“ Ангел Славчев, говорейки за регистъра, публично заяви пред БТА, че „част от хората с нетрадиционна сексуална ориентация“ имат склонност към педофилия – твърдение, което директно поставя сексуалната ориентация и престъпление по НК в една и съща рамка. Това е цитирано в публикации, отразяващи неговото изказване и е достатъчно, за да бъде проследено как политическият речник около темата за педофилията се пресича с речника за сексуалната ориентация.
Същата година „Възраждане“ внесе законопроект, забраняващ в училищната система „пропаганда, популяризиране или подстрекаване“ на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация и различната полова идентичност. Законопроектът беше внесен на 3 юли 2024 г. и приет окончателно на 7 август.
Опит за публична саморазправа имаше още през август 2024 г., непосредствено след приемането на поправките в Закона за предучилищното и училищното образование, „Възраждане“ – Варна публикува списък с имена на 26 учители, представени като „проводници на джендър пропагандата“ заради позицията им срещу промените. Това е потвърдено от БНР и други медии. Още по-същественото е, че случаят не остана само до публикуването на имената. Учители съобщиха за тормоз и заплахи, а Министерството на образованието изрично заяви, че няма да допуска репресия или дискриминация спрямо учители, ученици и родители.
През 2026 г. „Възраждане“ отново поставя въпроса за публичността на регистъра за случаите на педофилия. В пленарната стенограма от 19 февруари депутатът Георги Хрисимиров заявява, че през 2023 г. „по настояване на определени политически сили“ регистърът не е бил направен публичен, както се вижда от пленарната стенограма: „…дадохме тогава възможност по настояване на определени политически сили и в тази зала… този регистър тогава не се съгласиха да бъде публичен.“ След това обяснява, че е било предвидено само определени институции, работещи с деца, да могат да получават информация, а целта според него била да се запази анонимността на осъдените.
На 19 февруари 2026 г. Народното събрание все пак приема промяна, с която част от данните в регистъра стават публично достъпни и безплатни — три имена, дата на раждане, постоянен и настоящ адрес, вид престъпление и размер на наказанието, а за определени лица и държавата на произход. Законът е обнародван на 27 февруари 2026 г.
Точно тук трябва да се проследи езикът, който се използва в българската политика през последните години, защото има още една особено важна подробност. В същата стенограма Петър Петров говори за „разрушаване“ на „традиционното българско семейство“, за програми за ранно съзряване и за НПО, а след това поставя педофилията в контекста на домашното насилие. Още през 2023 г. в парламентарната реч започват да се наслагват в един и същ дискурс „традиционно семейство“, НПО, деца, ранно съзряване, домашно насилие и педофилия.
Този епизод е важен заради начина, по който се използват думите. „Педофилия“, „хомосексуализъм“, „деца“, „чужда пропаганда“ и „защита на традиционните ценности“ се оказват поставени в една и съща публична рамка и показва как определен речник за „защитата на децата“ се налага от политици като инструмент за публично заклеймяване на хора, идеи, културни произведения и цели обществени групи, нормализирайки езика на омразата.
Същият речник вече се използва и там, където става дума не за сексуална ориентация, а за работа с младежи. През февруари 2026 г. в Общинския съвет във Варна общински съветник от „Възраждане“ заявява, че партията е „твърдо против“ изграждането на Черноморския младежки център и го определя като „джендър център“, който щял да се превърне в „средище на джендър пропагандата и джендър идеологиите“. Като аргумент е посочено и наличието на дейности, свързани със сексуално образование, прочетена е на сесията на ОбС Варна „Декларация за сектите, лъжеученията и фалшивите либерални ценности, които се насаждат в обществото“. Реториката отново включва „педофилски скандали“, „гей оргии“, наркотици, и т.н. Това е официално записано в стенограмата на Общинския съвет.
Тук отново се вижда този модел: думата „джендър“ престава да обозначава конкретен предмет на спор и започва да функционира като етикет за заплаха. Младежки център, сексуално образование, хора с различна сексуална ориентация, „защита на децата“ – различни теми се поставят в една и съща рамка на тревога. А когато към нея се добави и думата „педофил“, вече се получава взривоопасен коктейл: сексуалността, грижата за деца и предполагаемият „враг“ се сливат в едно и също публично политическо послание. Това не означава, че всяка критика към сексуалното образование, към даден младежки проект или към политиките за ЛГБТИ хора е екстремизъм. Означава нещо по-конкретно: че политическият език стигматизира институции, работещи с младежи като предполагаема заплаха за децата.
„Защитата на децата“ като основен наратив
В цялата тази фактология „защита на децата“ е един от основните наративи в антиджендър пропагандата. Европейският парламент изрично посочва „child safety“ сред основните теми в кампаниите срещу ЛГБТИ хората. Анализът разглежда именно начина, по който подобни послания се използват в кампании за дезинформация, пропаганда и език на омразата и отбелязва, че нарастващата анти-ЛГБТИ реторика от избрани политици допринася за враждебна среда и насилие. Има и документирани данни за чуждестранно влияние около антиджендър движенията в Европа, включително руски финансови и информационни връзки в някои случаи. Добре да се припомни, че Русия сама превърна анти-ЛГБТИ реториката в официална държавна политика. През 2023 г. руският Върховен съд обяви т.нар. „международно ЛГБТ движение“ за екстремистко и го забрани.
В контекста на всичко това, какво се случва, когато в продължение на години на едно общество се повтаря, че има определени категории хора, които са заплаха за децата, че са морално извратени, че трябва да бъдат разобличавани и изолирани, а паралелно с това в интернет съществува субкултура, която превръща „ловуването на педофили“ в зрелище, унижение и физическо насилие?
В Пловдив вече видяхме нещо, което прави този въпрос невъзможен за подминаване. Според разказа на съдията по делото Петко Минев, насилието срещу 37-годишния мъж е било съпроводено не просто с побой, а с продължително унижение и демонстративна жестокост със сексуален подтекст. Затова е показателен и още един детайл от първите часове след убийството. В публичното пространство започна да циркулира твърдение, че жертвата е хомосексуална, което впоследствие не се потвърди. Самата поява и бързото разпространение на подобна версия показва колко лесно се поставят един до друг „гей“ и „педофил“. Именно това смесване е опасно: когато години наред към думите „хомосексуален“, „джендър“, „педофил“ и „опасен за децата“ се добавя един и същ емоционален заряд, границата между сексуална ориентация, престъпление и обществен враг почти се заличава в публичното говорене и в съзнанието на хората. Така емоцията може да премине в обвинение и достатъчно основание за публично заклеймяване и, в крайни случаи – за саморазправа.
А къде е Църквата?
Тук възниква и един от най-неудобните въпроси: къде е Църквата, когато езикът на омразата започва да се превръща в социална норма? И може би следващият въпрос: защо Църквата като институция и като общност се проваля в своята социална роля и трудно приобщава младежи от такива субкултури?
Тук сме далеч от мисълта да приписваме на Българската православна църква отговорност за престъпленията, извършени от непълнолетни. Става дума за нещо друго – за способността на църковната среда да разпознава навреме езика на омразата, който превръща цели групи хора във враг.
През последните години в публичното пространство около част от православните среди се наложи активна антиджендър и анти-ЛГБТ реторика, представяна като „защита на традиционното семейство“, „защита на децата“ и борба с „ЛГБТ пропагандата“. През годините около тази тема се организираха шествия за „традиционното семейство“, кампании срещу „джендър идеологията“ и публични инициативи срещу ЛГБТ хората. В тях участват както политически организации, така и неправителствени и религиозни среди. Сред активните лица в тази среда са Пламен Мирянов, Кристиян Шкварек, организации като РОД Интернешънъл и други публични говорители.
Особено показателен е езикът, който съпътства тези кампании. „Джендърът“, „чуждото влияние“, сексуалното образование и защитата на децата се поставят в един и същи наратив. Политическият и религиозният език се смесват и в този речник „джендър“, „хомосексуален“, „педофил“, „разрушител на семейството“ и „враг на децата“ са в семантична рамка с внушение как някой отвън иска да вземе децата, да разруши семейството и да промени обществото.
Особено внимание заслужава религиозната рамка, в която тази реторика понякога се поставя. Заглавието на проведената наскоро конференция – „ЛГБТ пропагандата – Политика на дехуманизация и религия на антихриста“– показва как политическият и социалният спор може да бъде изведен от полето на обществения дебат и да придобие „сакрален“ характер. Още по-показателно е, че организаторите използват и църковното пространство за разпространението на посланията си, включително чрез поставяне на плакати върху храмове. Така дадена политическа и идеологическа позиция получава религиозна легитимация.
Когато определена група или идеология бъде представена като част от „религия на антихриста“, опонентът с различна позиция става носител на нравствено зло. Това е особено опасно, когато подобен език навлиза в църковната среда, каквито опити вече се забелязват. А когато този език се повтаря години наред, той постепенно създава образ на врага, който трябва да бъде разобличаван, преследван и наказван.
Това се случва на фона на вече осем години след решението на Конституционния съд от 2018 г., с което България не ратифицира Истанбулската конвенция, насочена към предотвратяване и противодействие на насилието над жени и домашното насилие и включваща мерки срещу стереотипите, дискриминацията и нагласите, които поддържат насилието. Именно затова е показателно, че съвсем скоро след провеждането на конференция, посветена на такива стереотипи и концентрирана върху „защитата на децата“, сексуалната ориентация и търсенето на враг – а само дни по-късно в Пловдив се стигна до жестоко убийство, извършено в контекст, свързан със сексуално обвинение и с представата за „лов на педофил“.
А сега си представете как характерните за някои църковни среди конспиративни теории с религиозен оттенък се смесят с подобна реторика и в продължение на години, докато израства поредното поколение деца, в медиите се повтаря и на родителите се внушава, че определени групи хора са заплаха за децата, че зад тях стои заговор, който иска да отнеме децата на другите, че „джендър идеологията“ е форма на нравствено разложение, а различната сексуалната ориентация се поставя в близост до педофилията.
Тогава тези думи престават да бъдат политически лозунги. Те изграждат образ на врага – човек или група, която трябва да бъде подозирана, отхвърляна и мразена.
А когато този език попадне в среда от млади хора, които вече са изложени и на субкултури, изповядващи унижение и насилие, последствията могат да бъдат много по-различни от тези, които са имали предвид първоначалните му разпространители.
Затова институция, която иска да възпитава в нравственост, има задължението да различава защитата на собствените си убеждения и вяра от демонизирането на цели групи други хора и да се разграничава от езика на омразата на някои свои членове.
Още по-важно е Църквата да може да разпознава момента, в който „защитата на децата“ става инструмент за посочване на враг. Това именно е големият въпрос след убийството в Пловдив: какво става, когато едно поколение израсне сред постоянни послания, че някой е опасен, нечист, извратен, педофил или враг на децата – и едновременно с това попадне на интернет субкултура, която му предлага да „накаже“ този враг?
Нацизмът и религиозният фундаментализъм на пръв поглед са различни, но историята показва, че когато идеологията стане мерило за истина и раздели света на „свои“ и „врагове“ пътят на радикализацията е много кратък и опасен.
И ако Църквата иска да бъде нравствен коректив на обществото, тя трябва първа да има смелостта да каже ясно, че: никой човек не може да бъде превръщан във враг заради сексуалната си ориентация; че педофилията е престъпление, а не синоним на хомосексуалност; че престъпленията се разследват от държавните органи, а не се наказват от тълпи; и че „защитата на децата“ никога не може да бъде оправдание за омраза, унижение или саморазправа.
Това искат да чуят от Църквата не само нейните членове, но и цялото общество, за което тази институция е символ на сигурност и подкрепа.
Виж още: Ретроспектива на една нова пропагандна война • Християнство.бг
Източник: Християнство.бг
[1] В заседанието на парламентарната правна комисия от 27 юни 2023 г. депутатът Петър Петров от „Възраждане“ представя предложението за регистъра и обяснява, че текстовете са направени по модела на предлагания регистър на домашните насилници, както се вижда от стенограмата. Приетият модел не предвижда свободен публичен достъп до данните. С наредба на МВР е уреден достъпът до системата и начинът, по който информацията може да бъде предоставяна на институции и работодатели, работещи с деца.
