Днешното изявление на Сергей Лавров, че „бойните действия ще спрат само при резултат, който устройва Русия“, поставя окончателно точките върху „i“ – руските окупационни войски (РОВ) ще продължат бойните действия, независимо от провеждането на срещи и имитация на някакви преговорни процеси, докато остава актуален проблемът с Курска област.
Русия не може да си позволи да започне пълноценен диалог, докато в Курска област продължава да съществува зона на контрол на Силите за отбрана на Украйна (СОУ) с името Суджанска народна република.
Освен това, Русия не просто възнамерява да излезе на реални преговори с уверена позиция, която ѝ позволява да говори с ултиматуми, но и с възможно най-голямо разширение на окупираните територии.
И тук започват една дилема след друга.
Стратегическите провали на Русия
Курска област продължава да бъде недостижима цел. Скорошното изявление на Путин за някакъв пробив в Сумска област от „героичната“ 810-а отделна бригада на морската пехота (ОБр МП) напълно опозори „краля на многоходовките“, особено след като този „епичен пробив“ беше опроверган от открити източници. В действителност, с този маньовър Путин се опита да отвлече вниманието от провала в самата Курска област, който няма видим край.
Русия среща трудности и с териториалните завоевания в самата Украйна. Практически по всички направления бойните действия са в застой. Само преди седмица беше отбелязан рязък скок в активността на руските войски, организиран с цел да съвпадне с Мюнхенската конференция по сигурността и срещата между представители на САЩ и Русия в Саудитска Арабия. Този подем обаче се оказа чисто имитационен и бързо загуби инерция поради високите загуби и липсата на ресурс за поддържане на такова ниво на активност за дълъг период.
Провалените руски планове за 2024 година
Русия беше поставила няколко цели, които трябваше да бъдат изпълнени до края на 2024 година, а след това – до инаугурацията на Доналд Тръмп. Сега обаче новите крайни срокове са преместени към 9 май. Сред ключовите цели, които Русия не успява да изпълни, са:
- Покровск – Щурмът дори не е започнал. Напротив, СОУ са стабилизирали ситуацията и са преминали към систематични контраатаки в района. 55-а отделна мотострелкова бригада (ОМСБр) е изтеглена за възстановяване на боеспособността, а скоро към нея може да се присъединят 74-а ОМСБр, 433-и мотострелкови полк (МСП) от 27-а мотострелкова дивизия (МСД) и 87-и стрелкови полк поради изключително високите загуби. Щурмът на Покровск се отлага за неопределено време.
- Торецката агломерация – Въпреки че Министерството на отбраната на Русия обяви пълен контрол над района преди две седмици, руските войски все още не го владеят напълно. Северните части на Торецк остават под украински контрол.
- Часов Яр – След като руските войски достигнаха до улица Днепровска, езерото Днепровско, цеховете №1 и №2 и шахтата на блок №9, те изпаднаха в същата безизходица, както при битката за канала.
- Лимано-Купянското направление – Въпреки че руските войски достигнаха десния бряг на реките Чорний Жеребець и Оскол, те не успяха да разширят контролираната зона, за да създадат заплаха от формиране на ударна групировка с цел пробив към Лиман и Купянск.
Руският „авось“ като стратегия
В зоната на бойните действия руските войски действат по инерция и не могат да пробият отбранителната линия, нито да превземат дори районен, камо ли областен център.
Затова руското командване залага на „авось“, с широко раздути ноздри.
В крайна сметка, този подход ни устройва, тъй като той работи в полза на стратегията за изтощаване на врага. Важно е да не възприемаме изявленията на руските „дипломати“ за чиста монета и да разбираме реалната картина, която се крие между редовете.
Източник: Александр Коваленко
