На 22 ноември в Русия се завърнаха 46 жители на Курска област, които прекараха 3,5 месеца на територия, окупирана от ВСУ. Завръщането стана възможно благодарение на преговори между Русия и Украйна.
Сред завърналите се бяха 12 деца и един човек с увреждания, придвижващ се с инвалидна количка.
Според упълномощената по правата на човека в РФ Татяна Москалкова, военни са ги отвели в Украйна от окупирания Суджански район. Москалкова не уточни при какви условия е постигнато споразумението, но отбеляза, че в преговорите са участвали „компетентни органи на Беларус“ и представители на Международния комитет на Червения кръст. Губернаторът на Курска област Алексей Смирнов съобщи, че първоначално тези хора са били транспортирани в Беларус.
Омбудсманът по-рано заяви, че е получила над хиляда сигнала от хора, които търсят свои близки от граничните райони на Курска област. Тя се е обърнала към украинския си колега Дмитрий Лубинец с молба за съдействие. През август Руският червен кръст е получил над 1500 заявки за издирване на изчезнали в региона.
23-годишната Вероника (името е променено) прекара 3,5 месеца в Суджа и разказа пред „Север.Реалии“ за отношението на украинските военни към цивилното население.
Тя живяла в село Гончаровка, Суджански район. На 6 август, когато ВСУ атакували Курска област, тя била у дома. „Обстрелът беше много силен и продължи до сутринта. Чувствах се много тревожна, бях напълно сама в апартамента. Опитвах се да се свържа с майка ми, но връзката беше слаба“, споделя Вероника.
Когато семейството ѝ се върнало вкъщи, започнали да търсят начини за евакуация.
– Цените на такситата скочиха. За да излезеш от Суджа и стигнеш до Курск, трябваше да платиш 7000 рубли. Не всеки обаче искаше да пътува, защото семейството му беше по-важно. В крайна сметка намерихме човек, който се съгласи да ни закара за 4000 рубли. Майка ми и брат ми приеха този вариант и заминаха.
Вероника решила да остане в Суджа с котката си. „Не бях готова да замина същия ден. Мислех, че това ще продължи за кратко. А на обстрелите вече бяхме свикнали.“
В последвалите дни групи на ВСУ навлезли в селото. Към 10 август, след затишие в обстрелите, двама военни влезли в дома на Вероника. Тя била изплашена, но след обиск и проверка те я успокоили, че „не убиват мирни хора“ и ѝ предложили храна и вода. По-късно тя била преместена в интернат за цивилни, където войниците ежедневно осигурявали хуманитарна и медицинска помощ.
През септември местните жители получили пропуски за придвижване в града. Украинските власти започнали да обсъждат евакуация. Впоследствие Вероника била транспортирана в бежански лагер в Суми, където получила помощ от Червения кръст и украинския омбудсман. В края на ноември тя се завърнала в Русия.
Източник: Север Реалии
