Автор: Олга Москалюк
Пилотът с позивен „Сивия“ в момента се лекува след мозъчно сътресение, получено при удар от вражески дрон. Той признава, че мечтае за края на войната и завръщане към цивилния живот. Преди пълномащабното нахлуване е бил фитнес треньор и никога не е държал оръжие.
– На 24 февруари 2022 г. се събудих, както повечето хора, от експлозиите и разбрах: война! – спомня си той за началото на своя нов път. – Първото, за което помислих, беше да спася семейството си. Помолих мой познат да изведе близките ми в село извън Суми, а аз останах в града.
„В първите дни нямахме оръжие, но всички работеха, за да устоим“
– Началото на пълномащабната война беше тежко за Суми.
– Да. Още същия ден в града влязоха вражески колони. Гледах ги през прозореца, докато преминаваха по улицата ми. Първите три дни се чудех какво да правя. Не бях военен и никога не бях държал оръжие. Но знаех, че трябва да действам. Тогава с мой познат се записахме в Териториалната отбрана (ТрО).
– Не ходихте във военкомата?
– Първо отидохме. Но там имаше огромни опашки. Братовчед ми се записа на 25 февруари и получи оръжие. Когато ние отидохме, вече нямаше нищо. Благодарение на познати успях да вляза в ТрО неофициално. Бяхме група от десетима души, разделихме се по квартали, патрулирахме улиците и охранявахме сгради. Руснаците държаха блокпостове, градът беше обкръжен, вече имаше боеве.
– Участвахте ли в тях?
– В първите дни – не.
– А преминахте ли обучение?
– Малко. В началото нямахме оръжие. Имах само пистолет и толкова (усмихва се). По-късно получих автомат АК.
– Как се чувствахте, като цивилен, изправен пред войната?
– Видях истинска сплотеност. Никой от моите познати не избяга. Всички бяха заети – някои воюваха, други помагаха като доброволци. Имаше мощен патриотичен заряд. Дори не си мислехме, че нещо може да се обърка. Всички работехме, за да устоим.
„Първото ни разузнавателно излизане беше на границата с Русия“
След месец и половина решихме да се оформим официално. Подадохме документи, но не минаха. Тогава реших да се запиша в ЗСУ (Въоръжените сили на Украйна), за да не съм просто партизанин.
– Къде попаднахте?
– Първо се върнах в родното си село Бринь, Сумска област, за да се запиша във военкомата. Но там не откриха никакви данни за мен. В Суми също нямаше информация. Казваха ми: „Иди си вкъщи, никой дори няма да те търси.“ Но намерих начин да се запиша чрез военкомата в Хмелницки – изпратих само документи.
В Суми тогава се формираше отряд на Силите за специални операции (ССО). Започнахме с обучение, после ни разделиха на групи по 12 души и ни изпратиха на бойни задачи.
– Къде?
– Първоначално в Сумска област, първото ни разузнавателно излизане беше на границата с Русия.
„Дроновете станаха нашият основен инструмент“
– Какви задачи изпълнявахте там?
– Контрадиверсионни операции, защото много вражески диверсионно-разузнавателни групи (ДРГ) навлизаха в нашите територии. Освен това откривахме вражески огневи позиции, защото руснаците непрекъснато обстрелваха граничните села.
– Разкажете ни история, която ви е впечатлила най-много.
– Имахме позиция, която руснаците постоянно обстрелваха с танк, възпрепятствайки ротацията на нашите войски. Бях се научил да управлявам дрон самостоятелно – братовчед ми ми купи „Мавик“. Благодарение на него разузнавахме и извършвахме атаки.
Веднъж излетяхме с дрона, но над нас висеше вражески безпилотник. Изведнъж танкът, който търсехме, откри огън по нас. Три снаряда паднаха в близост. Един от тях се заби между мен и мой загинал по-късно другар. По чудо оцеляха всички.
– Дроновете тогава бяха наистина ценни.
– Да, пазех своя много. Но веднъж ме заглушиха с РЕБ (радиоелектронна борба), батерията падна и дронът се взриви близо до нас. За щастие, никой не пострада.
„На Курската операция загубих много приятели“
След няколко месеца ни изпратиха в Курска област за нова операция.
– Участвахте в Курската операция?
– Да, като щурмови войник.
– Как оценявате тази операция?
– Много загуби. Разбирах защо е нужна – за да имаме предимство в преговорите. Но знаех, че мнозина няма да се върнат…
– Видяхте ли севернокорейските военни, за които се говореше?
– Лично не, но мои колеги ги наблюдаваха с дронове. Опитвали сме да ги пленим, но те предпочитат да се застрелят или прережат вените си, вместо да се предадат.
– The New York Times писа, че са изтеглени заради големи загуби.
– Не знам дали са ги изтеглили, но загубите им бяха огромни.
„Вярвам, че горещата фаза ще приключи тази година“
– Как възприемате политическите събития, включително намаляването на западната помощ?
– Вярвам, че някои действия са натиск върху нас за сключване на определени споразумения.
– Вашата прогноза за войната?
– Горещата фаза ще приключи тази година. Но самата война – това е сложен процес, който ще остави тежки последици. Трудно ще бъде да се върнем към нормалния живот.
– А вие планирате ли да се върнете?
– Категорично! Това е моята мечта. Вече кроя планове за бъдещето.
Източник: Олга Москалюк, „Цензор.НЕТ“
