Автори: Доротея Николова , Румен Сарандев , Олександр Барон
“Херсон це Україна!”*, „ЗСУ“ **, „Слава України“ ***.
Жълто-сините надписи още се виждат по стените на Херсонската областна администрация, както и на някои от намиращите се край площада сгради. В петъчната юнска сутрин количеството на графитите е далеч по-голямо от това на хората.
В рамките на час и половина броят на колите, които виждаме, се ограничава до около 6-7. Около десетина души засичаме по пътя от Чернобаевка до Херсон и в самия Херсон.
Няма глъчка от отиващи на работа.
Няма трафик!
Няма деца, водени на детска градина или ясла!
Почти няма хора!
Градът, сочен като един от най-важните за двете страни във войната заради единствената сухопътна връзка с окупирания от руснаците полустров Крим, е пуст.
Толкова пуст, че подсъзнателно чуваш крачките от уж безшумните ни туристически обувки.
Чувствам се като в град-призрак.
Фронтовата линия по протежението на р. Днепър е на по-малко от километър. На места – на един изстрел разстояние.
В района на Херсон реката, разделяща Украйна политически и ментално на две части – Левобрежна и Деснобрежна – още от средата на втората половина на XVII-ти век (времето на Богдан Хмелницки и Първата украинска война за независимост завършила с т.нар. „Вечен мир“, който поделя Казашкото хетманство и предава за управление на тогавашната Московска държава източните левобрежни украински земи), започва да се разделя на ръкави преди делтата си.
Херсон, известен най-вече с корабостроителните си мощности и с плодовете и зеленчуците, отглеждани преди войната на територия съпоставима с Белгия, е основан в края на XVIII-ти век. Наречен е на Херсонес Таврически, чиито останки днес са в покрайнините на Севастопол. В историческите описания обаче, Херсонес е място, където се обръща историята.
Там през 860/861 г. е т.нар. „Хазарска мисия“ на покровителите на Европа – братята Кирил и Методий, които по него време вече почти са създали първата българска азбука – глаголицата. В Херсонес двамата откриват, а след това и пренасят в Рим, останките на първия римо-католически папа, Климент I.
Днешният Херсон край устието на Днепър е най-старото морско пристанище по украинското черноморско крайбрежие – той възниква десетилетия преди Одеса. Той е и мястото, където са построени първите военни кораби на руския Черноморски флот. Град, в който до началото на войната се говори основно руски и чиито жители имат славата на традиционно симпатизиращи на Русия. Това, наред с военноморската база в Севастопол (запазила руския си статут и след обявяването на независимостта на Украйна през 1991 г. до окупацията на Крим през 2014 г.), го превръща в една от идеите-фикс на постсъветско-имперския синдром.
Още повече, че от Херсон има достъп както до Черно, така и до Азовско море.
И, разбира се, там е и стратегическият Севернокримски канал, осигурявал питейна вода от Днепър за Крим до 2014 г. След анексирането на полуострова от Русия, Украйна прегради канала и построи язовир на около 80 км северно от Херсон.
Първата цел на руснаците след началото на пълномащабната война беше именно да взривят язовира. Втората – да блокират украинския излаз на море.
Разстоянието от Херсон до тесния няколкокилометров провлак към Крим е малко над 120 км. На руснаците им отнема девет дни, за да го изминат, да се прехвърлят през Днепър и да завладеят града на 3 март 2022 г.
Успяват да го задържат по-малко от осем месеца.
За това време населението на процъфтяващия до 24 февруари 2022 г. град се стопява повече от четири пъти. От агломерация, оценявана година преди началото на войната на между 280 и 320 хил. души, в края на деокупацията към ноември 2022 г. Херсон спада до около 70 хиляди.
По неокончателни оценки на различни доброволчески структури и самите херсонци обаче, дори тази цифра може да се приеме за преувеличена. Немалка част от тези към 70 хил. херсонци всъщност пребивават някъде другаде, а по родните си места се връщат за кратко – да проверят как стоят нещата или за следи от нови поражения.
Докато се разхождаме из Херсон се сещам и за думите на Вадим – успял да избяга по време на окупацията шофьор на такси, в което няколко месеца по-рано се возя в столицата Киев – че постоянно в Херсон живеят вероятно към 30 хил. души.
Такива, които няма къде да отидат, или искат да умрат в собственото си легло.
На фона на тишината в Херсон и липсата на нормален живот, предположенията му изглеждат плашещо верни.
Руската окупация променя значително и демографската структура.
Деца и младежи почти не са останали, а опакованите с дебели предпазни ограждения срещу осколки и снаряди детски площадки са постапокалиптично притихнали.
Сякаш децата, играли на тях, са си тръгнали секунди преди да дойдем, забравяйки в бързината я цветните си камиончета и плюшени играчки, я шарените си тебешири.
С изключение на магазини за стоки от първа необходимост и аптеки, бизнесът буквално изчезва – взривен, парализиран, прогонен.
Няколко дни преди войната в Херсон обявяват подписването на договор за построяването на четири товарни кораба за Нидерландия, до реализацията на който естествено не се стига.
В първите седмици на руската окупация спира работа най-голямата птицеферма в Украйна и в Европа – тази в съседната на Херсон Чернобаевка.
За броени седмици оставени без храна умират над 4.4 млн. птици. Оборудването е окрадено, а поне половината от него просто изтръгнато. Около една трета от ограбеното – двигатели, компютри, електронни платки и др. представляващи някаква стойност за окупаторите – е внимателно премахнато и изнесено. Спряно е газоснабдяването, електроснабдяването и водоподаването.
Идентична е ситуацията и в останалите предприятия, без значение от сектора или мащаба на производство.
Руснаците установяват окупационна администрация още в първия ден, в който влизат в града и го обявяват за част от Руската федерация. Лепят плакати „Херсон е Русия“, заменени в последствие от посланието, че „Русия е тук завинаги“. Започват да организират и руски патриотични концерти. В отговор на тях украинците започват да организират далеч по-многобройни митинги, на които не спират да скандират, че „Херсон це Україна!“ (Херсон е Украйна).
Асимилацията се проваля показно и окупаторите отговарят с погроми срещу несъгласните с нищетата на „русский мир“ херсонци с принудителни изселвания, с арести, изтезания, убийства.
Хиляди и хиляди военни престъпления, с чието разследване сега се занимава украинската прокуратура.
Украйна си връща Херсон след тежки боеве през есента на 2022 г.
Войниците заварват град без видими значителни разрушения, но с изцяло унищожена енергийна, комуникационна и ВиК инфраструктура.
Херсон е без ток.
Без питейна вода.
Без достъп до мобилни мрежи.
Без телекомуникации.
Оцелява единствено газопреносната му система.
Статистиката за резултата от руската окупация в деокупираната деснобрежна западна част на Херсонска област е почти 29 000 повредени или унищожени цивилни обекта – населени места, училища, болници, детски градини, административни сгради и др.
Руснаците унищожават при отстъплението си и трите линии на електропреносната мрежа. В благоденстващия месеци преди това Херсон няма как да свариш дори едно яйце, камо ли да се стоплиш в късната есен. Няма нито домашно, нито улично осветление, не работят светофарите, част от транспорта, няма как да си купиш дори просто болкоуспокояващо, защото касовите апарати също не работят. Не можеш дори да заредиш телефон, за да се обадиш и да кажеш, че си жив.
Заради разрушените от окупаторите водопроводи, вода за тоалетните се набавя от Днепър, а за питейна вода се разчита на водоноски или хуманитарни помощи, доколкото ги има.
В допълнение към проблемите, които съществуват след окупацията и особено след взрива на язовира на Каховската ВЕЦ през юни 2023 г., голяма част от повърхностните водоизточници вече са по-плитки и достъпът до прясна и годна за пиене вода е по-труден, посочват от Херсонската областна военна администрация.
До средата на юли 2024 г. централизираното водоснабдяване е възстановено в 77 на сто от населените места. Разчита се на местни източници, сред които и частни кладенци, масово удълбочавани заради влошените качества на водата след разрушаването на Каховското водохранилище, както и на водоноски.
Към днешна дата Херсон продължава да живее под почти постоянен и хаотичен руски обстрел, а по-голямата част от областта – на източния бряг на Днепър, и да е окупирана от Русия. В район, в който подобно на окупираната частично Запорожка област има села и градове с етнически българи и представители на още към 30 националности освен украинците и руснаците, не може да се говори и преподава на език, различен от руския. Неуспелите да се спасят и нежелаещи да сътрудничат на окупаторите са подложени на преследане и заплахи, а домовете за бежанците от окупацията се изтарашени и полуразрушени.
Колаборационизмът е друг от съвременните проблеми в Херсон. Над 150 случая предадени на съд и близо 8 пъти повече идентифицирани случаи на сътрудничество с окупационната руска власт, оценявани като „върхът на айсберга“, водят до въпросите как се оцелява в условията на окупация и дали умишленото предателство или агитиране за незаконен референдум и регистрацията на фирма по руските правила под натиск могат да се съдят по един и същи начин.
„Живеят в дома ми. Разбираш ли? Живеят в дома ми!“, избухва Алексей – шофьор на такси в Одеса, а преди войната дългогодишен зам.директор на средноголяма херсонска компания.
От богатото крайградско вилно селище край Днепър, в което е изкарал 13 години до зимата на 2022 г., през лятото на същата година оцеляват едва няколко къщи, в които се настаняват руснаците.
Александър, с когото говорим в Херсон, плаче, докато разказва, че вече няма нищо. И малкото, което е притежавал в окупираната част на областта, го няма.
Няма дом.
Няма пари.
Няма работа.
Голяма част от предвоенните жители на Херсон са се преместили в териториите, контролирани от Украйна. Около 40 хиляди са успели да се изселят в Кривой рог.
Херсонци избягали заради войната днес срещаме и в Николаев, Одеса, Киев, Днепър, в градове в Западна Украйна и дори из селата в най-западната част на Бесарабия.
В освободените селища на десния – западен – бряг на Херсонска област са останали да живеят около 155 хиляди души – около една трета от населението преди пълномащабното нахлуване на Русия.
В юнската сутрин слънцето започва да осветява все повече и повече пространствата в Херсон, странно отразявайки белотата на чинно подредените и напълнени с пясък чували с височина около ръста ми пред някои от сградите. Разминаваме се с градски автобус с трима пътника.
Тишина и смирение.
Силно прорасналите треви измежду плочките пред поредицата портрети на жители на Херсон, загинали или убити в последните 10-тина години напомнят, че сме доста близо до фронта. За това напомня и комендантският час.
Подобно на всички места в близост до дългата над 1000 км фронтова линия, той е от 21.00 до 05.00 ч., докато в останалата част на Украйна е само пет часа – между полунощ и 5 сутринта.
Година и половина след края на окупацията, Херсон бавно започва да се възражда. Възстановяват се трафопостове, базови мобилни станции, и частично, въпреки ограничените финансови средства и липсата на работници, определени предприятия.
* „Херсон е Украйна“;
** „Збройні сили України“ – абревиатура за Въоръжени сили на Украйна;
*** „Слава на Украйна“.
Проектът “Истории от първа линия” е съвместен между Доротея Николова и Румен Сарандев от екипа на Радио Варна и Олександр Барон от “Бесарабски фронт” в Одеса, Украйна. Той включва поредица от срещи, интервюта и видеа в Одеска, Миколаивска и Херсонска област в Украйна между 16 и 24 юни 2024 г.
