© Виталий Портников
На последната среща на върха на Европейския съюз лидерите на страните-членки на ЕС решиха да започнат преговори за присъединяване на Босна и Херцеговина. За Украйна това също е важна новина, тъй като „групата на приятелите на Босна“ в Европейския съюз – а това са страни като Австрия, Италия, Унгария, Словения и Хърватия – дори поставиха процеса на европейска интеграция на Украйна и Молдова в зависимост от започване на преговори с Босна.
И все пак самият този факт може да изненада украинския читател. Как е възможно преговорите с Босна да се „разменят“ за европейска интеграция на Украйна – и това въпреки факта, че страната кандидатства за членство в ЕС преди осем години и всички съседни страни преговарят отдавна? И означава ли този факт, че ако нямаше руска атака срещу Украйна и ускоряване на процеса на европейска интеграция на Украйна и Молдова, нямаше да могат да започнат преговори с Босна и Херцеговина?
Да, можем да кажем с увереност: ако не беше това ускорение на историята, босненците все още трябваше да чакат дълго време пред вратата. Но защо?
Защото войната в Босна и Херцеговина беше много по-драматична, отколкото в другите републики от бивша Югославия. Сребреница се превърна в ужасен символ на етническо прочистване в страната, но колко още такива трагедии се случиха по време на войната! Войната унищожи Босна и Херцеговина от времето на социалистическа Югославия и на нейно място беше създадена напълно нова държава – но в границите на бившата югославска република.
Както западните миротворци, така и босненските мюсюлмани и хървати бяха ангажирани със запазването на тази териториална цялост като основен принцип за прекратяване на войната. В същото време обаче трябваше да се съгласим с демографските резултати от войната, с факта на етническото прочистване – и във възстановената Босна се появи държава – Република Сръбска. И за да се гарантира, че двете части на тази държава не враждуват помежду си, беше въведен международен контрол.
В резултат на това се получи една практически нежизнеспособна държава, една част от която е ориентирана към европейска интеграция, а друга – дори повече към Москва, отколкото към Белград. Настоящият президент на Република Сръбска Милорад Додик е известен с добрите си отношения с Владимир Путин.
Само след февруари 2022 г. Додик се срещна четири пъти с руския лидер, докато неговите колеги от Сараево, представители на мюсюлманската и хърватската общност, осъждат руската агресия и подкрепят Украйна.
Погрешни компромиси
Урокът от Босна трябва да бъде научен като напомняне, че мирът със сигурност е по-добрият вариант от войната, но несправедливият мир води до липса на перспектива за цяла нация.
Путин разполага с цял набор от политически инструменти, които би искал да използва, за да спре развитието на Украйна, дори ако военните действия спрат. Той избира между агресия и окупация и… използване на босненския опит, когато на страната се натрапва стагнация и живот в периферията в замяна на запазване на живота.
И сега украинците могат да се позовават на босненския опит, защото фактът, че Украйна и Молдова изпревариха Босна и Херцеговина в процеса на европейска интеграция, се превърна в най-доброто доказателство за грешките, допуснати в процеса на разрешаване на босненския конфликт.
Именно затова приятелите на Босна в Европейския съюз трябва да бъдат същевременно и приятели на Украйна – за да направят невъзможни фалшивите компромиси, превърнали се в цивилизационен капан за босненците.
Източник: Виталий Портников специално за Radiosvoboda
