Село Криничне (Чушмелий) се намира в Болградски район на Одеска област, на брега на най-голямото сладководно езеро в Украйна, живописното Ялпуг. Тук живеят предимно българи, преселили се по тези територии в началото на 19 век.
През различните историческите и политически превратности (смени във властта, териториална принадлежност, политически режими, конюнктура и войни) общността успява да съхрани традициите си и уникалния си български диалект, който се използва и до днес, предимно в бита.
За жителите на селото и сега първият учебен звънец е специално събитие, което събира много хора в двора на училището. Родители, баби и дядовци, дори съседи загърбват домакинските задължения и празнично облечени се отправят към центъра на селото.
Около училището е необичайно пренаселено: всички класове от 1 до 11 са на място. Развълнувани родители на ученици от началния курс, родители на единадесетокласници се снимат за спомен от последния 1 септември, много по-уверени от тези на първолаците. И въпреки на пръв поглед празничната атмосфера, във въздуха се усеща напрежение: войната не позволява да бъде забравена нито за минута, тревога имаше и през нощта, и сутринта. Одеса днес празнува своя празник, така че всички разбират, че има повишена опасност от обстрели.
Но празник ще има! Защото е неповторим, особено за абсолвентите и първоккласниците. Под аплодисментите на близките си единадесетокласниците в шевици извеждат на двора малките първокласници, които почти не се виждет под жълто-сините панделки и балони. Звучи химнът на Украйна: всички пеят от душа с ръка на сърцето. Особено внимателно извеждат най-малките.
Излизата десетокласниците. Носят портрети на трима свои съселяни-воини, загинали в руско-украинската война след мащабната инвазия: Семен Демиров, Иван Чумаков и Иван Минков. Минута мълчание в памет и почит на всички герои, дали живота си, за да защитят страната ни и нейното бъдеще, и на цивилните граждани, чиито животи бяха отнети от врага…
Следва традиционна програма – стихотворения от първокласници, украински песни и танци, и съвременни хитове на украински изпълнители (Jerry Hail, Alyona Alyona, Антитила), за което навремето можехме само да мечтаем.
„Това е нашият град, това е нашето небе!” – с тези думи от песента на група “Антитила” завърши програмата. Единадесетокласниците заведоха първокласниците в основното училище и неохотно се върнаха в сградата на гимназията за учебни занятия. Но преди всички да успеят да се съберат в класните стаи и да проведат поне един урок, първо изгаснаха светлините, после отново зазвуча въздушната тревога: изстреляна балистика от Крим. А тогава обикновено има само 3-4 минути за слизане в убежището. За първокласниците това беше за първи път, и бяха видимо притеснени. Така започна поредната учебна година по време на война. Вече трета поред. Но с вяра във ВСУ. Надяваме се, че това е последната военна.
Тази година в Криниченския лицей влязоха 373 деца, 25 от тях първокласници. Въпреки че селото е населено предимно с българи, тука те учат в държавни училища.
А родния си български език изучават от 1-ви до 11-ти клас в рамките на програмата, одобрена от Министерството на образованието и науката на Украйна. Учебниците за нея са създадени от местни учители.
Освен това учениците посещават българско неделно училище, чиито учебници и учебна програма са осигурени от България. Това е специална програма за българи, живеещи в чужбина, която след това им дава възможност да положат изпити и да влязат в университети в България. От което, разбира се, випускниците се възползват с радост.
Директорът на Криниченския лицей Вера Меншенина сподели пред Infopost:
– Българският език се изучава като предмет от 1 до 11 клас, но нямаме пълно обучение по български език. Обучението в училището се провежда изключително на украински език. Създават се условия за допълнително изучаване на български език, в частност: история на България и световна история, география на България в рамките на неделното училище. Тази година планираме да въведем български език за учениците от подготвителния клас по желание на родителите.
Учебниците са разработени от местни учители от Болградски окръг, одобрени са успешно от Министерство на образованието и културата и отиват за печат. Българската страна също предоставя висококачествени методически материали.
В района има основни училища, които са опитвали да преминат към цялостно обучение на роден език. Има такава възможност, но според директорката в това няма смисъл, тъй като децата после трудно се социализират.
– За съжаление родителите все по-малко говорят на български вкъщи с децата си. Освен това не можем да провеждаме уроци по некнижен български език, няма специалисти. И ако научиш едно дете на диалект, то няма да знае нито един.
Според Вера Меншенина в селата на областта имат опит, имат възможности, но след като са претеглили плюсовете и минусите са решили, че няма смисъл да се въвежда цялостно обучение на роден език.
– Затова се стараем в училище да използваме украински и български, но учениците говорят и на руски. Това се дължи най-вече на факта, че преди в училището се преподаваше на руски език, а родителите говореха руски вкъщи, за да може детето да се адаптира по-лесно в училище. Аз поздравявам родителите си, а те ми отговарят на руски. Не могат да говорят украински, а по някаква причина не смеят да говорят български. За съжаление това е положението. Ние насочваме родителите: говорете български, а в официалните институции – украински. Но за всичко трябва време.
Иска ни се да вярваме, че въпреки тревогите и скръбта, този ден ще се запечата в спомените на учениците като слънчев ден, с лек ветрец, който опъва лентите на първокласниците, със срещите с приятели, прекарали ваканцията извън селото, с уверените погледи на бащите, гордеещи се с децата си, и вълнението на майките, които скришом бършат сълзите на тревога и тиха радост от лицето си. С миризмата на нови учебници, които чакаха на равни купчини на чиновете (дори и никой да не погледне там през цялата учебна година), новите красиви дрехи и ученически чанти, очакването за щастие и вяра в бъдещето!
Дана Митанова и Светлана Бондар, Одеска област
Infopost.media
Превод: Desislava Jovanovich
