Намаляващите приходи от петрол и растящият дефицит принуждават Кремъл към трудни решения.
Комбинацията от растящи военни разходи, забавен икономически растеж, укрепнала рубла и падащи цени на петрола изправя руската държава пред сериозни предизвикателства. Според Financial Times, Москва може още през септември да пристъпи към съкращаване на невоенни разходи.
Макар че приходите от нефт и газ леко са се увеличили през юли, те остават на ниски нива и се очаква бюджетът за 2025 г. да завърши с дефицит, далеч надвишаващ първоначално заложеното. Правителството трябва да представи проекта за държавен бюджет за 2026 г. още в средата на септември.
На Източния икономически форум във Владивосток, провел се в петък, Владимир Путин заяви, че Русия може да си позволи да увеличи дефицита. В края на август финансовият министър Антон Силуанов е информирал президента, че се подготвят предложения за „пълнене на бюджета“.
Очакваните съкращения ще засегнат основно невоенни инфраструктурни проекти и по-маловажни сектори, включително футболни клубове и губещи санаториуми. Според председателя на бюджетната комисия в Съвета на федерацията Анатолий Артамонов, подобна мярка може да освободи до 2 трилиона рубли, които да бъдат пренасочени към отбрана и сигурност.
Експертите очакват, че останалата част от дефицита ще бъде покрита чрез по-изгодни заеми. От юли ключовата лихва е понижена от рекордните 21% до 18%, което прави заемането по-евтино – стратегия, към която изглежда клони самият Путин.
Като алтернатива Кремъл може да прибегне до средства от Фонда за национално благосъстояние, макар този ход да се възприема като крайна мярка. Половината от фонда вече е изразходвана за войната срещу Украйна, а външните активи на Москва остават замразени заради международните санкции.
Въпреки все по-големия икономически натиск, руските власти продължават да следват сталинската логика „всичко за фронта, всичко за победата“. Според Financial Times, военните разходи на Русия от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна почти са се удвоили, а в определени месеци дори са се утроили. „Това е рискована стратегия“, коментира бивш високопоставен руски държавен служител.
Анализатори отбелязват, че става все по-очевидно какви са границите на вътрешната икономическа устойчивост. „Когато Русия разполагаше с изобилни валутни резерви и високи приходи от петрол, съществуваше илюзията, че всяка социална криза може да бъде решена с пари. Сега тези средства вече ги няма – или поне не в същите мащаби – и настъпва време на болезнени приоритети“, казва Александра Прокопенко от берлинския Център „Карнеги Русия – Евразия“.
Към вече натрупаните проблеми от 2022 г. насам се добавят: остра липса на работна ръка, затруднения с трансграничните плащания поради санкциите и висока инфлация. Железопътната инфраструктура страда от претоварване вследствие на пренасочени търговски потоци към Азия, а въгледобивната индустрия търпи най-големите си загуби от 90-те години насам.
Банковият сектор също показва признаци на напрежение. Според FT, ВТБ е заделила резерви за една четвърт от корпоративния си портфейл, с което фактически признава висок риск от непогасяване на кредитите.
Данни на руското министерство на финансите сочат, че от януари до август 2025 г. приходите от износ на енергийни ресурси са спаднали с 20% спрямо същия период на предходната година. През първата половина на годината бюджетният дефицит вече е достигнал 4,9 трилиона рубли (около 2,2% от БВП), докато първоначалният план е предвиждал дефицит от едва 0,5% от БВП.
Източник: Агентство.Новости / Financial Times
