Русия нанася удари по ядрени обекти: опасна ескалация, която подкопава европейската сигурност!
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) съобщи, че три ключови украински атомни електроцентрали – Хмелницката, Ровненската и Южноукраинската – са били принудени по спешност да намалят производството на електроенергия.
Причината е поредната серия от умишлени удари на Русия срещу електропреносната инфраструктура, включително по подстанции, които захранват реакторите. Загубата на високоволтови линии води до автоматичен преход към по-ниска мощност – единствената мярка, която може да предотврати авария в условията на нестабилно външно захранване.
Според редица международни и украински анализатори последните атаки очертават ясен модел на ескалация, при която критична енергийна инфраструктура и обекти в непосредствена близост до АЕЦ-ите се превръщат в цел. Така Русия систематично повишава риска от ядрена авария, която би имала трансграничен характер и би засегнала цяла Европа.
Експерти подчертават, че атакуването на подстанции и възлови точки около АЕЦ е не просто военен акт, а стратегия за дестабилизация, целяща да постави Украйна под натиск чрез заплаха от потенциална радиационна катастрофа.
Намаляването на мощността на три атомни централи едновременно е безпрецедентно в хода на пълномащабната война.
Хронология на руските удари срещу украинските АЕЦ (2024–2025)
Атаките срещу украинските атомни електроцентрали вече не са отделни инциденти, а последователна практика.
МААЕ неколкократно предупреждава, че всяко попадение, дори върху спомагателна инфраструктура, увеличава риска от авария.
Макар първите атаки да започнаха още през 2022 г., именно 2024 и 2025 г. бележат най-острата и системна ескалация.
2024 г.
7 април 2024 – Дронови удари по Запорожката АЕЦ
МААЕ потвърждава поразяване на територията на централата, включително и купола на 6-ти реактор. Това е първото пряко попадение по реакторна инфраструктура от 2022 г. насам.
2 септември 2024 – ЗАЕЦ с една останала работеща външна линия
Руски обстрел поврежда високоволтови съоръжения, оставяйки централата с минимално захранване – ситуация, която МААЕ определя като „изключително опасна“.
Ноември 2024 – Изключен реактор и принудено намаляване на мощност
След комбиниран ракетно-дронов удар Хмелницката, Ровненската и Южноукраинската АЕЦ свалят производството, а един реактор в Ровненската АЕЦ е изключен от мрежата като защитна мярка.
2025 г.
14 февруари 2025 – Дрон удря защитния саркофаг на Чернобил
Руски дрон поразява конструкцията „New Safe Confinement“, пробивайки над 300 отвора и предизвиквайки пожар. МААЕ съобщава, че радиационният фон остава стабилен, но експерти предупреждават за дългосрочни структурни рискове.
Президентът Володимир Зеленски реагира остро:
„Ударът по Чернобил не е просто атака срещу украински обект – това е атака срещу глобалната безопасност. Този саркофаг е щит за целия свят. Русия съзнателно играе с неща, които не могат да се играят.“
Пролет–лято 2025 – Артилерийски удари около ЗАЕЦ
МААЕ докладва за постоянен обстрел, черен дим и повреди по съоръженията. Централата на няколко пъти остава без външно захранване и преминава в авариен режим.
7–8 ноември 2025 – Удари по захранващи подстанции
Ключови подстанции, свързани с Хмелницката и Ровненската АЕЦ, са сериозно повредени. И двете централи са принудени да намалят мощността, докато се възстанови електропреносната връзка.
19 ноември 2025 – Нов масиран удар, три АЕЦ свалят мощност по спешност
Хмелницката, Ровненската и Южноукраинската АЕЦ отново губят част от високоволтовите си линии. Четири реактора понижават мощността си, за да избегнат аварийно изключване.
За първи път в историята на цивилната атомна енергетика ядрени обекти се превръщат в системна военна цел.
Директните попадения – особено в Чернобил и Запорожката АЕЦ – надвишават всички досегашни представи за допустим риск и поставят под въпрос глобалната способност да се гарантира ядрена безопасност в условия на война.
МААЕ многократно настоява за „ядрена безопасна зона“, но Русия продължава да милитаризира и обстрелва територии около АЕЦ.
Всеки следващ удар увеличава вероятността от инцидент, който няма да засегне само Украйна, а цяла Европа.
И ако международната общност не реагира решително, следващото предупреждение може вече да бъде прекалено късно.
