Въпреки предприети мерки, анализ сочи, че Литва, Латвия, Естония и Полша не са подготвени за мащабна война от типа, който води Руската федерация.
След началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г., страните от Източна Европа започнаха да преосмислят отбранителната си готовност. През 2025 г. Литва, Латвия, Естония и Полша ускорено изграждат фортификации, поставят мини и дори обмислят излизане от Оттавската конвенция, забраняваща използването на противопехотни мини.
Но анализи сочат, че ако Русия получи година „примирие“, тя ще натрупа капацитет за настъпление срещу ЕС: до 100 000 войници, 500 танка, 1500 БМП и 1000 артилерийски системи. Без съществени отбранителни линии, съпоставими с украинските, Европа ще бъде неподготвена да посрещне такава атака.
Най-уязвим е Сувалкският коридор – 65-километров участък между Беларус и Калининград. При евентуално нападение, руските сили могат бързо да го пробият, използвайки висококачествена пътна инфраструктура и липсата на естествени бариери.
НАТО без съмнение ще реагира, но експертите предупреждават: в първите дни на евентуално настъпление, съпротивата ще бъде недостатъчна, а някои територии може да бъдат временно или дори трайно окупирани, особено при наличие на местни русофилски настроения, както е в Латвия и Естония.
Извод: Европейските страни, граничещи с Русия, не са напълно готови за агресията, която Кремъл може да отприщи, ако му се даде време за възстановяване. Единственият начин да се предотврати нова война в Европа е чрез активно възпиране сега – не след „примирие“.
Източник: War Obozrevatel
