Президентът на Украйна Володимир Зеленски, по време на срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“, обяви, че Русия продължава да планира захват на Одеса и пробив до границите с Молдова и Румъния. Това предупреждение предизвика бурна реакция – и съвсем основателно. Но нека разгледаме реалните възможности на руските окупационни сили да осъществят този сценарий.
Стратегическа цел на Русия – Одеса и контрол над Черно море
Русия никога не е крила намеренията си: пълна доминация над Черно море чрез овладяване на Одеса и пробив към Приднестровието. Това е част от имперската ѝ доктрина – независимо дали тя има военен капацитет за подобна операция. Президентът Зеленски правилно изнесе тази заплаха пред международната сцена – за да бъде чута от Европа, която все още твърде често подценява реалната опасност от Москва.
Морски десант над Одеса – вече невъзможен
В началото на пълномащабното нахлуване през 2022 г., Русия планираше морски десант срещу Одеса – с капацитет до 4,5 хиляди морски пехотинци. Планът беше осуетен както от мощната брегова отбрана, така и от липсата на разузнавателна информация за украинския противокорабен комплекс „Нептун“.
Русия не рискува тогава – и с основание. Няколко месеца по-късно именно „Нептун“ изпрати на дъното флагмана „Москва“.
Днес украинската отбрана разполага не само с „Нептун“, но и със западни системи Harpoon, както и с дрон-лодки без екипаж, които ефективно контролират Черно море и на практика са парализирали остатъците от някогашния Черноморски флот. От „флот“ остана само флотилийка – резултат от системните удари на украинските морски дронове.
Извод: Русия е напълно неспособна да осъществи десантна операция срещу Одеса по море.
Сухопътно настъпление към Одеса – логистичен и военен абсурд
Най-близката сухопътна групировка на РФ се намира на левия бряг на Херсонска област – т.нар. групировка „Днепър“, с численост около 125 хиляди войници. Но тази цифра е подвеждаща – силите са разпръснати из левия бряг и части от временно окупираната Запорожка област. Те не са концентрирани за масирана офанзива.
В Крим пък е разположена групата „Оборона Крыма“ – около 12 хиляди души, чиято задача е само поддържане на контрол, не настъпление.
Сравнение: в операцията по превземане на Авдиивка, започнала през октомври 2023 г., Русия хвърли до 100 хиляди войници – и за повече от година напредна само с 45–65 километра.
Ако Русия иска да стигне до Одеса по суша, трябва:
Да форсира Днепър
Да превземе десния бряг на Херсон
Да премине през цяла Николаевска област
Да овладее лиманите и реките в Южна Бесарабия
Да се предвижи над 180 км по опасни трасета с непосилни загуби
Същата армия, която не може да превземе Часив Яр, сега ще тръгне към Одеса – с мотори, “Жигули” и “Ниви”?
Нещо повече – в южна Украйна логистиката на руските войски е изключително слаба. 125 хиляди души не могат ефективно да контролират огромните територии на Херсонска и Запорожка области, а украинските сили непрекъснато нарушават снабдяването и логистиката на врага.
Изводи: Русия иска Одеса, но не може да я вземе
Мечтите на Кремъл за Одеса ще останат точно това – мечти. Да искаш не означава да можеш. Но именно затова Европа трябва да разбере: ако не иска руската армия на границата си, Украйна трябва да бъде подпомогната с всичко необходимо навреме.
Русия, неспособна да овладее Одеса, я тероризира с постоянни атаки с дронове-камикадзе. Градът има остра нужда от допълнителна ПВО защита – не просто за Одеса, а за сигурността на целия юг на Европа.
Това, че удържахме Одеса през 2022-ра, не означава, че врагът е победен. Всяко украинско градче – и фронтово, и тилово – е мишена. Европа трябва да го помни.
Александър Коваленко, специален проект на Oboz.ua и групата “Информационна съпротива”
Фото източник: ГУ ГСЧС в Одесской области
