Намаляващите приходи от продажба на петрол и растящият дефицит могат да принудят Москва да свие някои невоенни разходи още през септември, пише Financial Times.
————————————–
Съчетанието от нарастващи военни разходи, забавяне на икономическия растеж, силен рубла и падащи цени на петрола изправя държавата пред трудни решения, посочва FT. Въпреки че през юли приходите от нефт и газ леко се увеличиха, те остават ниски и се очаква бюджетът за годината да завърши с дефицит значително по-висок от планираното. Това тежко бреме пада върху правителството, което в средата на септември трябва да представи бюджета за 2026 г.
На Източния икономически форум във Владивосток в петък Владимир Путин заяви, че Русия може да си позволи да продължи да увеличава дефицита. В края на август финансовият министър Антон Силуанов е съобщил на Путин, че кабинетът подготвя предложения за „пълнене на бюджета“.
Очакваните съкращения ще засегнат невоенни инфраструктурни проекти и второстепенни сектори – като футболни клубове или губещи санаториуми, пише FT. През юли шефът на бюджетната комисия в Съвета на федерацията Анатолий Артамонов заяви, че това ще позволи да се „освободят до 2 трилиона рубли за приоритетните направления – на първо място отбрана и сигурност“.
Според икономисти останалият дефицит ще бъде покрит чрез заеми, чието обслужване стана по-евтино след като ключовата лихва беше намалена през юли от рекордните 21% до 18%. Именно към този вариант изглежда клони Путин, съдейки по думите му във Владивосток.
Русия може да прибегне и до средствата от Фонда за национално благосъстояние, но това се смята за по-нежелан вариант: половината фонд вече е похарчен за войната, а външните активи на Москва остават замразени.
Въпреки растящия натиск властите следват сталинската логика „всичко за фронта, всичко за победата“. Военните разходи от началото на пълномащабното нахлуване почти са се удвоили номинално, а в някои месеци дори се утрояват, пише FT. „Това е рискована стратегия“, коментира бивш високопоставен руски чиновник.
Според експерти и бивши служители все по-ясно се виждат границите на вътрешната икономическа устойчивост. „Когато имаше изобилие от валутни резерви и нефтени приходи, в Русия цареше илюзията, че всяка социална криза може да се реши с пари. Но вече няма такива средства, поне не в предишните мащаби, и настъпи време за болезнени приоритети“, казва Александра Прокопенко от берлинския Център „Карнеги Русия – Евразия“.
Към натрупаните от 2022 г. проблеми се прибавят острата липса на работна сила, трудностите с трансграничните плащания след санкциите и високата инфлация. В отделни сектори се усещат специфични удари: железопътната инфраструктура е претоварена от пренасочените потоци към Азия, а въгледобивната индустрия търпи най-големите загуби от 90-те години насам.
Банковият сектор също отчита влошаване на качеството на корпоративните кредити: ВТБ е заделил резерви за една четвърт от корпоративния си портфейл, фактически признавайки висок риск от непогасяване, пише FT.
От януари до август 2025 г. приходите от износ на енергийни ресурси са спаднали с 20% спрямо същия период на 2024 г., сочат данните на руското финансово министерство.
През първата половина на годината бюджетният дефицит вече е достигнал 4,9 трилиона рубли (около 2,2% от БВП) – докато първоначалният план беше едва 0,5% от БВП.
Източник: Агентство.Новости
