Жителите на окупираните територии постоянно съобщават за публиказии на руските медии в т.нар. ДНР за уж извършени зверства и прояви на насилие от страна на ВСУ спрямо жителите на собствените градове. Сега се появиха и публикации за „разстрел от страна на ВСУ на групи бежанци, евакуирани от Торецк“. Веднага възниква въпросът: Как ВСУ са стреляли по жители, които самите те евакуират? Оказва се, че Русия е евакуирала жители на Торецк!? По-точно вчера в Горловка се появи подобна публикация, позоваваща се на изявление на т.нар. „съветник на ръководителя на ДНР“ Игор Кимаковски.
При това в съобщението не се посочва кой извършва евакуацията, колко души са евакуираните, от кое точно населено място, кога, с какъв транспорт, по какви пътища и т.н. И всичко това се прави целенасочено, тъй като нищо такова не се е случило. Но на окупираните територии никой не задава въпроса как руснаците са изпратили в Торецк автобус, с който да се евакуират хората към Горловка? През линията на бойните действия (ЛБД)?
Сами разбирате, че предвид активните боеве край Торецк дори чисто теоретично никаква евакуация към Горловка!!! не би била възможна. Но кремълската пропаганда продължава да лъже, че това уж е „втората група, която се е опитала да се евакуира от Торецк“.
Жителите на Горловка разказаха какво се е случило в действителност. По думите им няколко жители на Торецк (3-4 души) през нощта по някакъв начин са се оказали в непосредствена близост до ЛБД в посока Горловка. Руснаците ги взели за украинска ДРГ и не се поколебали да унищожат всички с минометен огън. Хората и без това нямали никакъв шанс да преминат през ГКПП: руските сили били минирали всички подстъпи към позициите си.
След като разбрали, че става дума за цивилни граждани, руснаците решили традиционно да “припишат” престъплението на ВСУ, които уж били застреляли бежанците. Така се роди фалшификатът за евакуацията на жителите на Торецк в Горловка и за безчовечните нацисти, които не им позволили да го направят. Но за публиката, зомбирана от руската пропаганда, и това е достатъчно.
Източник: Вольнодумец
